Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

— Уанда — казах тихичко, — Уанда, чуваш ли ме?

Главата й се раздвижи бавно и болезнено. Едното й око се отвори — разширено и паникьосано. Другото беше залепнало от съсирената кръв. Уанда посегна трескаво към окото си. Когато успя да отвори и двете, примигна срещу мен. Трябваше й известно време да фокусира погледа си и да установи коя съм. Какво ли беше очаквала да види по време на паниката си? Не исках и да знам.

— Уанда, можеш ли да говориш?

— Да — гласът й беше тих, но ясен.

Исках да я попитам дали всичко е наред, но отговорът ми беше ясен.

— Ако можеш да допълзиш дотук и да ме развържеш, ще се постарая да се махнем.

Тя ме погледна така, сякаш си бях загубила ума.

— Не можем да се махнем. Харолд ще ни убие… Каза последното като че ли беше просто факт.

— Не ме бива да се предавам, Уанда. Развържи ме и все ще измисля нещо.

— Той ще ме нарани, ако ти помогна — възрази тя.

— Смята да те използва като жертвоприношение за вдигането на роднината му. Колко по-наранена от това можеш да бъдеш?

Тя примигна срещу мен, но погледът й се проясняваше. Досущ сякаш паниката беше наркотик, а Уанда се отърсваше от влиянието му. Или може би Харолд Гейнър беше наркотикът? Аха, би имало смисъл. Тя беше пристрастена. Пристрастена към Харолд Гейнър. Всеки наркоман е готов да умре за още една доза. Но аз не бях.

— Развържи ме, Уанда, моля те. Мога да измъкна оттук и двете ни.

— А ако не успееш?

— Поне няма да сме в по-лошо положение.

Тя явно се позамисли. Напрягах се да чуя какво става в коридора. Щеше да стане доста напечено, ако Бруно се върнеше насред опитите ни за бягство.

Уанда се надигна на ръце. Краката й се влачеха зад нея под полата — мъртви, без признак на движение. Проститутката запълзя към мен. Предположих, че ще й отнеме доста време, но всъщност тя напредваше бързо. Мускулите на ръцете й се надуваха и я изтласкваха, действаха добре. Озова се до стола за броени минути.

Усмихнах се.

— Много си силна!

— Ръцете са всичко, което ми е останало. Налага се да са силни — каза Уанда.

Тя започна да подръпва въжетата, с които бяха пристегнали дясната ми китка.

— Много са стегнати.

— Можеш да се справиш, Уанда!

Тя зачовърка възела с пръсти и най-сетне, след, както ми се стори, часове, но сигурно бяха не повече от пет минути, усетих въжето да поддава. Отпусна се. Отпусна се! Ура!

— Почти успя, Уанда! — чувствах се като суфльор на мажоретки.

По коридора в наша посока се разнесоха стъпки. Уанда вдигна насиненото си лице, в очите й се четеше ужас.

— Няма време — прошепна.

— Върни се където беше. Давай. Ще довършим после! — наредих.

Тя се върна на ръце до мястото, където я беше оставил Бруно. Тъкмо се бе настанила в приблизително същата поза, когато вратата се отвори. Уанда се престори, че е в безсъзнание — нелоша идея.

На прага застана Томи. Беше си свалил якето и черната паяжина на презраменния му кобур изпъкваше на фона на бялата спортна риза с къси ръкави. Черните джинси подчертаваха стегнатия му кръст. От прекаленото вдигане на тежести изглеждаше като напомпан в торса.

Беше добавил още нещо ново към дрехите си. Нож. Въртеше го в ръка като палка. Правеше почти идеално колело отблясъци. Издръжливост на китките. Брех, леле.

— Не знаех, че използваш ножове, Томи — гласът ми прозвуча съвсем спокойно и нормално — колко странно.

Той се ухили.

— Имам разнообразни таланти. Гейнър иска да знае дали си си променила мнението за вдигането на зомбито.

Не беше точно въпрос, но все пак отговорих:

— Няма да го направя.

Усмивката на телохранителя се разшири:

— Надявах се да го кажеш.

— Защо?

Боях се, че знам отговора.

— Защото той ме прати да те убедя.

Взирах се в бляскавия нож и не успях да се сдържа:

— С нож ли?

— С нещо друго дълго и твърдо, и не така студено — обясни Томи.

— Ще ме изнасилиш? — попитах. Предположението ми увисна в горещия, застоял въздух.

Телохранителят кимна, ухилен като проклетия чеширски котарак 33 33 Персонаж от „Алиса в страната на чудесата“ — Бел. ред. . Прииска ми се да го накарам да изчезне чак до усмивката. Не от нея се страхувах, а от друга негова част, разположена по-надолу.

Дръпнах безпомощно въжетата. Дясната ми китка поддаде още малко. Дали Уанда бе разхлабила въжето достатъчно? Дали? О, Господи, моля те, нека да е успяла!

Томи се наведе над мен. Плъзнах поглед по тялото му и онова, което видях в очите му, нямаше нищо общо с човечността. Има различни начини да се превърнеш в чудовище. Той бе открил един от тях. В погледа му бликаше само животински глад. Нищо човешко не бе останало.