Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Ти го уби, Анита. Ти го уби, без изобщо да се замислиш. Дори сега в теб няма съжаление, няма съмнение.

Той беше прав. Не се чувствах зле заради това. Беше плашещо, но вярно.

— Значи ме каниш да дойда да си играя, защото вече съм същия социопат като теб?

— О, аз съм много по-добър социопат от теб — каза той. — Аз никога не бих позволил на вампир да забие зъбите си във врата ми. И никога не бих се излизал с някой, който от време на време се окосмява.

— Излизаш ли понякога с някой?

Той просто се засмя с тази дразнеща усмивка, която означаваше, че няма да отговори. Но го направи.

— Дори Смъртта си има нужди.

Едуард на среща? Това беше нещо, което трябваше да видя.

Излязох от болницата без постоянни белези. Това беше нещо неочаквано. Ричард беше докоснал с много сериозно лице раните, които Габриел ми беше причинил. Не се налагаше никой да го казва на глас. След месец щяхме да знаем. Докторите ми предложиха да ме вкарат в една от половинчатите превръщачески къщи за първото окосмяване. Би трябвало да е доброволно, но ако един път влезеш вътре е почти невъзможно да се измъкнеш оттам. Казах им, че ще се погрижа сама за себе си. Те ми се скараха, а аз им казах да вървят по дяволите.

Прекарах нощта на първото си пълнолуние с Ричард и глутницата, чакайки да видя дали ще се присъединя към смъртоносния танц. Не го направих. Или бях невероятна късметлийка, или просто както вампирите не можеха да се заразят от ликантропия, така и аз не можех. Ричард нямаше повече какво да прави с мен след това. Не можех да го виня.

Все още го обичах. Мисля, че и той все още ме обича. Обичам и Жан-Клод. Но това не е същия вид любов. Не мога да го обясня, но ми липсва Ричард. Забравях това, докато се намирах в ръцете на Жан-Клод. Но Ричард ми липсваше.

Фактът, че и двамата бяхме обвързани с Жан-Клод не ни помагаше. Ричард инцидентно нахлу два пъти в сънищата ми. Да го имам толкова близо до мен, беше твърде болезнено. Ричард се съпротивляваше, но най-накрая се съгласи да позволи на Жан-Клод да го научи на достатъчно контрол, така че да не се промъква в двама ни. Говори с Жан-Клод повече, отколкото говори с мен.

Триумвирата е безполезен. Ричард ми е твърде ядосан. Твърде изпълнен със самоомраза. Не знам как се справя с глутницата. Забранил е на всички да обсъждат с мен работите на глутницата, но все още не си е избрал нова алфа женска.

Уили Маккой и останалите вампири, които инцидентно възкресих изглеждат добре. Голямо облекчение. Бебето на Моника трябва да се роди през август. Амниотестът му излезе добър. Няма синдром на Влад. Тя изглежда мисли, че сега съм й приятелка. Не съм, но помагам понякога. Жан-Клод си играе на добрия господар и се грижи за нея и за бебето. Моника продължава да казва, че аз ще съм детегледачка на бебето. Надявам се, че се шегува. Нарича ме леля Анита. Запушва устата ми с лъжица. По-смешно ми звучи, когато чувам „чичо Жан-Клод“.

Баща ми ме е видял по телевизията в ръцете на Жан-Клод. Обади се и остави много разтревожено съобщение на телефонният ми секретар. Семейството ми са благочестиви католици. За тях няма такова нещо като добър вампир.

Може би са прави. Не знам. Мога ли все още да съм бич за вампирския род, докато спя с главния кръвопиец?

Можете да се хванете на бас.

© 1997 Лоръл К. Хамилтън

© 2010 Любители, превод от английски

Laurell K. Hamilton

The Killing Dance, 1997

Превод: puh, miss_sini_ochi

Редакция: andromeda, maskara, 2010

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15667]

Последна редакция: 2010-05-15 20:45:49

Amerikan civil liberties union — американски съюз за граждански права — работят за защита и запазване на индивидуалните права и свободи, които Конституцията и законите на Съединените щати гарантират на всички граждани. — Б.пр.

Амниоцентеза — процедура, която включва вземането с тънка игла на малка порция от амниотичната течност, която обкръжава бебето. Използва се за тестове за генетични дефекти, инфекции и ако е необходимо, за зрялост на плода. — Б.пр.

Jane Goodall — английски приматолог, антрополог и етнолог. Известна е най-вече с 45-годишната си изследователска практика над социалния и семейния живот на шимпанзетата, сама в джунглите на Източна Африка — Б.пр.

Ричард Роджърс и Оскар Хамърстийн — композитори, създали поредица от много популярни бродуейски мюзикли през 40-те и 50-те години. — Б.пр.