Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Ти си от мъртвите, Анита Блейк, нито ти, нито някой от тях може да премине този кръг. Дошла си само, за да ги видиш как умират.

— Вие изгубихте, Доминик, защо ще ги убиваш сега?

— Никога няма да успеем отново да открием това, което търсим — каза некромантът.

Сабин проговори, гласът му беше плътен, неумел, сякаш говоренето го затрудняваше.

— Трябва да стане тази вечер — изправи се на краката си и избута качулката назад. Плътта му беше почти изцяло разядена, само тук-там бяха останали кичури коса и гола, разлагаща се плът. Тъмна течност протече от устата му. Може би не му беше останала дори само още една нощ на здрав разум. Но това не беше мой проблем.

— Съветът на вампирите беше забранил на всички ви да се биете помежду си, докато не бъде гласуван законът на Брюстър. Те ще ви убият, защото не сте ги послушали — това беше половинчато предположение, но бях видяла достатъчно господари на града, за да знам колко сериозно приемаха неподчинението. На практика Съветът беше най-големият и най-лошият Господар на града наоколо. Те не биха простили такова нещо.

— Ще използвам този шанс — каза Сабин, всяка дума беше внимателно произнесена, показвайки, колко много му струваше да говори.

— Касандра каза ли ти за моята оферта? Ако не успеем да те излекуваме утре, ще позволя на Жан-Клод да ме бележи. Тази вечер имаш само част от това, което ти трябва за магията. Нуждаеш се от мен, Сабин, по един или друг начин, ти се нуждаеш от мен — не им казах, че вече съм белязана. Те очевидно не го бяха почувствали. Ако знаеха, че вече съм белязана, всичко това, което можех да им предложа беше да умра тази вечер с момчетата.

Доминик поклати глава.

— Проучих тялото на Сабин, Анита. Утре ще бъде прекалено късно. Вече няма да има какво да спасяваме — той се отпусна на колене до Ричард.

— Не знаеш това със сигурност — казах.

Той постави все още биещото сърце върху гърдите на Ричард.

— Доминик, моля те.

Беше прекалено късно за лъжи.

— Аз съм белязана, Доминик. Ние сме перфектното жертвоприношение. Отвори кръга и аз ще дойда вътре.

Той погледна към мен.

— Ако това е вярно, тогава е още по-опасно да ти се доверим. Ако сте тримата заедно без кръга, ще ни надвиете. Виждаш ли, Анита, аз съм бил част от истински триумвират от векове. Не можеш да си мечтаеш дори за силата, която би могла да получиш. Ти и Ричард сте по-силни, отколкото сме аз и Касандра. Вие ще бъдете сила, с която всеки ще трябва да се съобразява. Дори самият Съвет би трябвало да се страхува от вас — той се засмя. — Само заради това може и да ни простят всичко.

Тези думи, които навиха силата над мен.

Приближих се до края на кръга и го докоснах. Усещането беше такова, сякаш кожата ми се опитваше да се свлече от костите ми. Паднах напред и почувствах нещо, което не би могло да е там. Жан-Клод изкрещя. Болеше ме твърде много, за да изпищя. Лежах свита на кръг и дори, когато вдишвах, можех да усетя вкуса на смърт, стара, гниеща смърт в устата си.

Едуард клекна до мен.

— Какво става?

— Без другите две части, нямаш силата да проникнеш насила в този кръг, Анита — Доминик се изправи, повдигайки насочения надолу меч.

Долф беше преминал през кръга по-рано в стаята, където бяха взели сърцето на Робърт. Сграбчих ризата на Едуард.

— Ти премини през кръга. Сега. И убий този кучи син.

— Ако ти не можеш, как ще успея аз?

— Ти нямаш магия, ето как.

Беше един от тези необичайни моменти, когато разбираш, колко голямо може да е доверието. Едуард не знаеше нищо за церемонията, но въпреки това не започна да спори. Прие, това, което му казах и просто го направи. Не бях сто процента сигурна, че ще проработи, но трябваше да го направя.

Доминик нанесе удар надолу с меча. Аз изкрещях. Едуард пресече кръга, сякаш не беше там. Мечът се заби в гърдите на Ричард, приковавайки биещото сърце към тялото му. Болката от острието ме накара да коленича. Усетих го как навлиза в тялото на Ричард. След това вече не чувствах нищо, сякаш някой беше щракнал ключа. Изстрелът от пушката на Едуард уцели Доминик в гърдите.

Доминик не падна. Втренчи се в дупката на гърдите си и после в Едуард. Измъкна меча от тялото на Ричард и измъкна все още биещото сърце от него. Обърна се към Едуард с меч в едната ръка и сърцето в другата. Едуард стреля отново и в този момент Касандра се метна върху него.

Тогава Харли прекоси кръга. Той сграбчи Касандра през кръста и я издърпа от Едуард. Те паднаха, търкаляйки се по земята. Гръмна пистолет и тялото на Касандра потрепери, но изящните й юмруци се повдигнаха и удариха надолу.