Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Той завъртя бедрата си срещу мен, разтваряйки краката ми достатъчно широко, че да го усещам през дънките си. Не изпищях, само изскимтях и мразех това. Лицето ми беше притиснато в голите му гърди точно над пробитото му зърно. Космите по гърдите му бяха груби и деряха бузата ми. Тялото му ме покриваше почти изцяло. Така нямаше да виждат много повече от ръцете и краката ми на камерата.

Дойде ми много странна идея.

— Ти си твърде висок — казах аз.

Габриел трябваше да се повдигне малко, за да погледне към мен.

— Какво?

— На камерата няма да се вижда нищо друго, освен твоя гръб. Ти си твърде висок.

Той пролази назад, повдигайки се леко като за лицева опора. Изглеждаше замислен. Преобърна се, без да слиза от мен.

— Франк, можеш ли да я видиш изобщо?

— Не.

— Мамка му — каза той. Взря се в мен, след това се усмихна.

— Не мърдай никъде. Ей сега се връщам — той се плъзна от мен.

Със свободни крака, можех да седна изправена. Ръцете все още бяха над главата ми, но можех да се свия на кълбо срещу горната табла. Това беше невероятно подобрение.

Габриел, Рейна и двама мъже в мърляви дрехи се бяха скупчили и говореха групово. Дочух фрагменти от разговора.

— Може би, ако я закачим за тавана?

— Ще трябва да променим настройките на цялата стая за това.

Бях си спечелила малко време, но време за какво? Близо до стаята имаше маса. Оръжията ми бяха върху нея, лежащи в спретнати редички като реквизит. Всичко, от което имах нужда беше там, но как да стигна до там? Рейна нямаше да ми даде нож, така че да прережа примката и да се освободя. Не, Рейна нямаше, но може би Габриел щеше.

Той вървеше към леглото, движейки се така, сякаш имаше повече мускули, повече от всеки друг човек. Ходеше, както би се движила котка, ако можеше да ходи на два крака. Той коленичи върху леглото и започна да развързва въжето от леглото, оставяйки китките ми завързани.

— Защо не прережеш въжето? — попитах.

— Франк се ядоса, че съм прерязал първото. Това е истинска коприна. Скъпа е.

— Добре е да знам, че Франк е финансово отговорен.

Габриел сграбчи лицето ми, принуждавайки ме да погледна очите му.

— Ние ще сменим стаята и да те завържем изправена. Аз ще те чукам докато не свършиш с мен вътре в теб, след това ще се преобразя и ще те разкъсам на парчета. Ти даже може и да го оживееш, както аз успях.

Преглътнах и заговорих много внимателно.

— Това ли е твоята истинска фантазия, Габриел?

— Да.

— Но не е твоята най-добра фантазия — казах аз.

— Какво?

— Да ме изчукаш, докато съм безпомощна не е твоята идея за страстен секс — той се ухили, видях за секунда зъбите му.

— О, да това е.

Не се паникьосвай. Не се паникьосвай. Не се паникьосвай. Аз се притиснах към него и той пусна лицето ми, за да го направя, но опъна въжето много стегнато, уверявайки се, че ръцете ми са настрани. Определено беше правил това и преди.

Насилих се да се облегна на голите му гърди, вързаните ми ръце се притискаха към кожата му. Притиснах лице към него и прошепнах:

— Не искаш ли острие в теб, докато го правиш?

Докоснах сребърната халка на зърното му и дръпнах, докато кожата му не подаде и той изпъшка леко.

— Не искаш ли усещането за среброто да гори в теб, докато блъскаш вътре в мен? — изправих се на колене, така че лицата ни да са по-близо. — Не искаш ли да знаеш, че се опитвам да те убия, докато ме чукаш? Кръвта ти да изтича върху тялото ми, докато ме оправяш, не е ли това твоята фантазия?

Прошепнах последното срещу устните му. Габриел беше застанал много, много мирно. Можех да видя пулса върху гърлото му да тупти срещу кожата. Сърцето му биеше бясно и силно срещу ръцете ми. Дръпнах рязко халката на зърното му и той изпусна тих стон. Кръв се застича надолу по гърдите му. Повдигнах халката и той пусна въжето свободно, така че можех да движа ръцете си. Повдигнах кървавата халка между устните ни, почти сякаш и двамата я целувахме.

— Ти имаш само един шанс да ме изчукаш, Габриел. По един или друг начин Рейна ще ме убие тази нощ. Никога няма да имаш друг шанс с мен.

Върха на езика му се подаде и улови халката, издърпвайки я от пръстите ми. Завъртя я в устата си и я изкара отново навън, чиста и без кръв. Задържа я за мен на върха на езика си. Взех халката и я стиснах в пръстите си.

— Ти просто искаш да ти дам нож — каза той.

— Искам да забия сребърното острие толкова дълбоко в теб, че дръжката да ти причини натъртвания.

Той се разтрепери, дъхът му избяга в дълга въздишка.