Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Той сграбчи челюстта ми с една ръка, насилвайки ме да го погледна. Задържа брадичката ми като в менгеме, пръстите му се впиваха, докато се борех. Силата в пръстите му беше достатъчна да строши челюстта ми, ако стисне. Той облиза кръвта от брадичката и устните ми с бавни, продължителни движения.

Изкрещях, след това мислено се проклех. Те искаха точно това. Паниката нямаше да помогне. Паниката нямаше да помогне. Продължих да си го повтарям отново и отново, докато не спрях да се дърпам във въжетата. Нямаше да загубя, не още, не още.

Касандра пропълзя на леглото. Можех да видя само бялата й рокля с ъгъла на окото си. Габриел все още ме държеше неподвижна.

— Пусни лицето й, така че да може да ме вижда.

Габриел й хвърли бърз поглед и се поколеба.

Тихо, плътно ръмжене излезе от устата й.

— В настроение съм за битка тази вечер котенце, не го прави лесно за мен.

— Не те ли очакват на церемонията? — попита Рейна. — Не се ли нуждае Доминик от теб там, за да проработи? — Касандра изръмжа в отговор, звукът беше тих и почувствах, че от излиза с усилие от човешките й устни.

— Ще говоря с Анита, преди да тръгна или изобщо няма да тръгна.

Рейна стана от другата страна на леглото.

— Никога няма да намериш друг вампир господар, който да съвпада с твоя толкова перфектно, както Жан-Клод. Никога. Ще пропилееш ли този единствен шанс за излекуването му?

— Ще правя каквото си искам за това нещо, Рейна, затова съм алфа. Когато Ричард си отиде аз ще водя глутницата. Не го забравяй.

— Това не беше нашата уговорка.

— Уговорката ни беше, че ти ще убиеш Екзекуторката, преди ние да пристигнем в града. Ти се провали.

— Маркус нае най-добрия. Кой да знае, че ще е толкова трудна за убиване?

— Аз знаех, още първият път, в който я срещнах. Ти винаги подценяваш другите жени, Рейна, това е една от твоите слабости — Касандра се наведе към Рейна. — Ти се опита да убиеш Ричард преди Доминик да го използва в заклинанието.

— Той щеше да убие Маркус.

Касандра поклати глава.

— Ти се паникьоса, Рейна. Ти и Маркус. Сега Маркус е мъртъв, а ти не можеш да задържиш глутницата. Твърде много от тях те мразят. И много от тях обичат Ричард, или най-малко му се възхищават.

Исках да попитам къде са Жан-Клод и Ричард, но се страхувах да знам. Някаква церемония, жертвоприношение, но се нуждаеха от Касандра, за да проработи. Не исках тя да бърза да отиде.

— Ти беше алибито на Доминик — казах. — Не, че се оплаквам, но защо съм все още жива?

Касандра погледна на долу към мен.

— Габриел и Рейна те искат в техен филм. Ако ми дадеш дума, че няма да търсиш отмъщение срещу някой от нас за смъртта на двамата ти мъже, тогава ще се боря, за да те видя свободна.

Започнах да отварям уста, за да обещая.

Но тя помаха с пръст пред устата ми.

— Без лъжи, Анита, не и между нас.

— Твърде късно е за това — казах аз.

Касандра кимна.

— Истина е и това ме натъжава. При други обстоятелства можехме да сме приятелки.

— Да — разбира се от това ме заболя дори повече от всичко останало. Нищо не натрива така сол в раните, както предателството. Ричард сигурно си мисли същото нещо за мен сега.

— Къде са Ричард и Жан-Клод?

Тя се втренчи в мен.

— Дори сега мислиш, че можеш да ги спасиш, така ли е?

Бих свила рамене, но не можех.

— Мина ми през ума.

— Ти беше и стръв, и заложница за двамата мъже — каза Касандра. Габриел се беше установил върху ми, тялото му се притискаше по дължината на моето. Той беше тежък. Никога не забелязваш колко е тежък един мъж, докато се наслаждавате един на друг. Той беше смъкнал надолу, така че кракът му се беше увиснал от леглото, а ръцете му бяха кръстосани върху гърдите ми. Брадичката му беше облегната върху ръцете му и ме гледаше така, сякаш знаеше, че имаме цял ден, цяла нощ, всичкото време на света.

— Много съм изненадана от това, че скъса с Ричард днес, Анита — каза Рейна.

— Ние му изпратихме кичур от косата ти, с бележка, на която пишеше, че следващия път ще е ръка. Той дойде сам и не каза на никой, както му бяхме поръчали да направи. Той наистина е глупак.

Звучеше като нещо, което Ричард би направил, но ме изненада въпреки това.

— Не си изиграла Жан-Клод да се предаде срещу кичур от косата ми.

Рейна се премести там, където можех да я виждам по добре и ми се усмихна. Устната и вече беше започнала да се лекува.

— Много вярно, дори и не се опитахме. Жан-Клод щеше да знае, че мислим да те убием въпреки всичко. Той щеше да дойде с всичките вампири и вълци, които са му предани. Щеше да е кървава баня.