Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Тя наклони главата си на една страна, озадачена.

— За какво говориш?

— Тя спа с Жан-Клод — Касандра дойде и застана на ъгъла на фалшивата стая с гръб към стената. Тя си изглеждаше както винаги. Ако се чувстваше неудобно, че ме е предала на Рейна, не си личеше. Мразех я много за това.

— Няма ли да спиш и с двамата? — попита Рейна.

— Не съм го планирала такова нещо — отговорих аз. Всеки път, когато си отворех устата и никой не ме докосваше, ставах малко по спокойна. Ако Рейна правеше това, за да ме махне от пътя си, вече нямаше нужда да продължава. Ако беше отмъщение за Маркус, бях нагазила дълбоко в лайната.

Рейна седна на края на леглото, близо до стъпалата ми. Потръпнах, когато го направи, не можех да се спра. Тя го забеляза и се засмя.

— О, ти ще си много забавна.

— Можеш да бъдеш алфа женска. Не искам работата — казах аз.

Рейна въздъхна, движейки ръката си по крака ми, масажирайки мускулите в горната част на бедрото ми почти разсеяно, както би го правила с куче.

— Ричард не ме иска, Анита. Мисли, че съм покварена. Иска теб — тя стисна бедрото ми, така че си помислих, че ще позволи да й порастат нокти и ще изтръгне мускула. Накара ме да изпъшкам леко, преди да спре.

— Какво искаш?

— Твоята болка — тя се усмихна докато го казваше.

Обърнах глава към Касандра. Трябваше да има поне един нормален в тази стая.

— Защо им помагаш?

— Аз съм вълкът на Сабин.

Присвих очи.

— За какво говориш?

Рейна се промъкна нагоре в леглото, легна до мен, притискайки тялото си към моето и прокара един пръст по корема ми. Това беше случаен жест, сякаш не беше наистина концентрирана. Не исках да съм тук, когато започнеше да се концентрира.

— Касандра беше поставена там още от самото начало, не е ли така, скъпа?

Касандра кимна, заставайки до леглото. Лешниковите й очи бяха спокойни, твърде спокойни. Каквото и да чувстваше да беше много прикрито зад това красиво лице, то беше внимателно контролирано. Въпросът беше има зад това лице нещо, което да ми помогне?

— Доминик, Сабин и аз сме триумвират. Ние сме това, което бяхте ти, Ричард и Жан-Клод.

Не ми хареса, че използва минало време.

— Ти си жената, заради която той се е отказал от прясната кръв?

— Вярвам в неприкосновеността на живота. Мислех, че ценя това над всичко. Да гледам как златната красота на Сабин гние ме убеди в обратното. Ще направя всичко, всичко, за да му помогна да се възстанови — нещо като болка премина през очите й и тя погледна настрани. Когато отново погледна към мен, лицето й беше изпразнено от всякакво изражение, а усилието трептеше долу в ръцете й. Тя забеляза и обви длани около раменете си. Тя се усмихна, но усмивката й не беше щастлива. — Трябва да го направя, Анита. Съжалявам, че ти и твоите хора се оказахте впримчени в нашите проблеми.

— Защо се оказах замесена в това?

Рейна плъзна ръката си по корема ми, поставяйки лицето си много близо до моето.

— Доминик има заклинание да излекува Сабин от гниещата болест. Можеш да го наречеш размяна на магическа есенция. Всичко, от което се нуждаеше беше точният донор — тя се облегна толкова близко до мен, че само това, че бях завъртяла главата си, предпазваше устните ни да не се докоснат. Тя прошепна срещу кожата ми с топъл дъх. — Перфектен донор. Вампир, който притежава абсолютно същите сили като тези на Сабин, идеално подбран и слуга, също алфа върколак или некромант, свързан със същия този вампир.

Обърнах се и я погледнах. Не можех да се спра. Тя ме целуна, пръскайки устата си към моята, опитвайки се да вкара езика си вътре. Ухапах устната й достатъчно силно, за да усетя кръв.

Тя се дръпна рязко с учуден вик. Постави ръка на устата си и се загледа надолу към мен.

— Това ще ти струва скъпо.

Изплюх кръвта й върху нея. Залях брадичката си с кръвта й. Беше глупаво да го правя. Да я ядосам още повече не ми помагаше много, но да гледам как кръвта се стича по милото й лице го правеше почти да си струва.

— Габриел, забавлявай госпожица Блейк.

Това привлече вниманието ми. Габриел се плъзна в леглото, усуквайки се около мен, както Рейна беше направила от другата ми страна. Той беше по-висок, един осемдесет и три, така че не пасваше толкова добре, но това, което беше повече в размера, той го компенсира със сръчност. Разкрачи се върху тялото ми и легна върху ми като за лицева опора, приближавайки устата си все по-близо и по-близо. Облиза кървавата ми брадичка с едно бързо движение на езика си. Обърнах главата си настрани.