Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Никога няма да намериш друга като мен, Габриел. Поиграй с мен и аз ще съм най-добрия секс, който си имал някога.

— Ти ще се опиташ и ще ме убиеш — каза той.

Плъзнах пръстите си по върха на кожените му панталони.

— О, да, но бил ли си някога в истинска опасност за живота, след онзи първи път с Елизабет? След като тя се превърна под теб, някога страхувал ли си се за живота си, правейки секс? Яздел ли си някога тази тънка, бляскава линия между удоволствието и смъртта отново?

Той се обърна настрана от мен, без да среща очите ми. Докоснах лицето му с вързаните си ръце, обръщайки го отново към мен.

— Рейна няма да ти позволи, нали? Както няма да ти позволи и тази нощ. Ти си алфа, Габриел, мога да го усетя. Не я оставяй да открадне това от теб. Не й позволявай да открадне мен от теб.

Габриел ме погледна, телата ни се докосваха, лицата ни бяха достатъчно близо за целувка.

— Ти ще ме убиеш.

— Може би, или ти ще убиеш мен.

— Ти може и да оцелееш — каза той. — Аз оцелях.

— Чукаш ли пак Елизабет, сега, след като си оцелял?

Целунах го нежно, пробягвайки със зъби по кожата му.

— Елизабет ме отегчава.

— Ще се отегчиш ли от мен, Габриел? Ако аз оцелея, ще ти бъде ли скучно?

— Не — прошепна той. Знаех, че съм го хванала, просто ей така. Аз или бях сложила началото на брилянтен план или си бях спечелила някакво време и опции. Това беше подобрение. Истинския въпрос беше колко време имаха Ричард и Жан-Клод? Колко време, преди Доминик да ги разпори? Ако не успеех да стигна там навреме, изобщо не исках да стигам там. Ако и двамата умираха, почти ми се искаше Габриел да ме довърши. Почти.

Оставиха ме завързана за леглото, но Габриел постави ножовете отново в ножниците на китките ми. Повдигна големия нож, който поставях на гърба си, нагоре към светлината. Мислех, че няма да ми го върне, но в края на краищата той отметна косата ми на една страна и го плъзна обратно в ножницата му.

— Недей да режеш въжетата, докато не съм в обхвата на камерата. Искам тя да покаже защо си уплашена. Обещай да не го проваляш.

— Дай ми пистолет и ще те изчакам да се качиш върху мен, за да натисна спусъка.

Той се ухили и размаха пръст под носа ми, сякаш мъмреше дете.

— Не, не, не. Без груби неща.

Поех си дълбоко въздух и го пуснах да излезе.

— Не можеш да обвиниш едно момиче, че е опитало.

Габриел се засмя, високо и нервно.

— Не, не мога да те обвиня, че си опитала.

Имахме светлини, камера, всичко, което ни трябваше беше действие. Габриел беше избърсал кръвта от гърдите си и беше поставил сребърния пръстен обратно в плътта си. Бяхме готови за пред камерата. Дори избърсаха кръвта от устата ми и оправиха грима ми. С това се справи младата жена Хайди, ликантропът, който се занимаваше с гримовете. Очите й бяха твърде разширени. Ръцете й трепереха, когато ме докосваше.

Тя прошепна, докато потупваше лицето ми.

— Внимавай, когато те целува. Веднъж изяде езика на едно момиче.

— Можеш ли да ми дадеш пистолет?

Тя потрепери, очите й станаха бели и паникьосани.

— Рейна би ме убила.

— Не и ако е мъртва.

Хайди поклати главата си отново и отново и се измъкна от леглото.

По-голямата част от екипа излезе. Когато режисьорът осъзна, че ще останат прекалено малко хора, които да движат нещата, той предложи бонуси. Бонусите бяха големи и някои хора останаха. Останалите напуснаха. Те не правеха снъф филми. Те не можеха да гледат как Габриел ме убива, но също така и не се опитаха да го спрат. Може би някой от тях щеше да се обади в полицията. Това беше приятна мисъл, но не й възлагах много надежди.

Силата се разби в мен, като пробождаща кожата вълна. Дръпна нещо ниско и дълбоко в тялото ми. Усещането изчезна почти веднага след като се появи, но някаква миризма остана по кожата ми, сякаш бях преминала през нечий дух. Надуших афтършейва на Ричард. Ричард се опитваше да ми каже нещо или нарочно, или защото беше обхванат от страх. И в двата случая, времето ни изтичаше. Аз трябваше да ги спася. Трябваше. Нямах друг избор. Да ги спася означаваше, че трябва да допусна Габриел достатъчно наблизо, за да го убия. Близо до мен. В най-добрия случай това беше нож с две остриета.

— Хайде да започваме — казах аз.

— Ти си ужасно нетърпелива за някой, който трябва да умре от наистина ужасна смърт — каза Рейна.

Аз се усмихнах. Направих усмивката, такава, каквато Габриел искаше да бъде, уверена, опасна, сексуална.

— Не смятам да умирам.

Дъхът на Габриел изсъска навън.