Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

— На песен прилича — каза Нуми и бавно му запревежда. — Безкраен е светът… И безброй са световете в него. И безброй са в него хората добри… Тук нещо не разбрах. Звездите били негови, разправя. Всичките звезди били негови, защото били на всички. Ти разбираш ли нещо, Ники?

— Това ли му е истината? — разочарова се Николай. Той бе си въобразил, че са срещнали важен държавен престъпник, щом го заплашваше отрязване на главата.

Нуми прекъсна песента на дебеланкото, като се мъчеше да наподобява неговото гукане, после изслуша отговора му и кимна към Ники.

— Открил Америка — рече Ники Лудото. — И затова ли ще му режат главата?

— Не те разбрах — каза тя. — Каква Америка е открил?

— Такава, че звездите били на всички. Оставете сега тия глупости. Питай го тука ли живее и защо е такава тази къща. Всичките им къщи ли са такива? Няма ли наблизо някакъв град, как е устроена цивилизацията им. Изобщо за практически работи го питай, та да разберем къде сме и какво да правим.

Дебелият или се измори от танца си — навярно и на тази планета дебелите по-лесно се изморяват, — или се укроти от новите въпроси на пиранското момиче. Той седна отново в своето кьоше и загука по-спокойно.

Това било стара изоставена къща на звездните. Сега те си правели по-хубави и тук никой не идвал. Затова той се криел тук от тях. А защо те се наричали звездни? Защото звездите били негови и на всички? Да, и затова звездните ще му отрежат главата…

— Странна история! — заключи Нуми, след като преведе на другаря си от Земята краткия разговор.

— Не странна, ами дивашка — каза Ники, който съвсем не беше толкова деликатен. — Явно нищо няма да разберем, докато не срещнем тия звездни.

— Макар да не го разбирам, усещам, че е добър човек — каза милозливото момиче от Пира. — Дай и на него една дъвка.

— А, не! Ако взема да давам на всеки добър човек по дъвка… Той самият нали пееше одеве, че добрите били безкрайно много. А дъвките ми са само три.

— Ники, засрами се — скастри го досадното момиче. — Моля те, веднага се засрами!

— Но той ще я глътне като оня дивак!

— Моля те, засрами се, Ники! Много те моля, засрами се!

Той избуфка сърдито пиранското възклицание, но извади от джоба си една от новите дъвки. За щастие дебелият само я изгледа любопитно, без да посегне към нея. После нещо изгука. Ники се зарадва.

— Отказва, нали? Веднага разбрах, че е по-умен от овчаря.

Нуми сбърчи челцето си в недоумение.

— Каза, че не бивало да постъпваме като звездните. Те постоянно карали беззвездните да ядат, та да бъдат дебели.

— Трябва да е много беззвезден — позасмя се Ники. — Я какъв е шишко! Но защо тогава тия звездни да са лоши, щом му дават да яде?

Нуми загугука, все още доста неумело, някакви нови въпроси към дебелия, но отговора не можаха да дочакат. Внезапно коридорът зашумя от движението на множество тела. Остро замириса на изгоряло.

Шишкото скочи от мястото си и храбро изпъна гръб край стената. Децата не успяха да скрият главите си в шлемовете. Не помогна и това, че Ники предвидливо угаси фенерчето. Входът на нишата се изпълни с някакви тънички и сребристи като техните фигурки. А цялата ниша се напълни от вонята на две пушещи факли.

Пушекът на факлите беше повече от светлината им, но все пак позволи на децата да разгледат добре новодошлите, когато те изпълниха стаята. Навярно това именно бяха звездните, с които вече на два пъти ги сбъркаха, а грешката бе възможна, защото те наистина приличаха на пръв поглед на тях. Бяха тънички и стройни, с почти юношески тела, а облеклото им се състоеше от нещо като роклички, направени от лек, сребристобял плат. Роклите бяха прищипнати в кръста от широк черен колан, върху който точно над пъпа проблясваха като копчета металически звезди. Те държаха в ръцете си дълги криви ножове, но от това не изглеждаха по-страшни, защото тънките им голи крачета, обути в сандали, ги правеха смешни, а дребничките им лица приличаха на личицата на сбръчкани за плач бебета.

Четирима от тях веднага наобиколиха дебелия си съпланетник и опряха от всички страни остриетата на ножовете си в тялото му. Дебеланкото още по-високо вдигна нагоре бузестата си глава. Вероятно искаше по този начин да изрази презрението си към тях.

Водачът на стражата — сигурно беше той, защото Ники преброи на корема му най-много звезди, осем, — заграчи нещо гневно. Да, неговият говор, въпреки крехката му фигурка и бебешкото лице, не звучеше като мелодичното гугукане на шишкото, а като крясък на гарга. Той изкриви една плачлива гримаса и към двамата пришълци от други светове, изграчи нещо и на тях.