Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

Нуми преведе краткия си разговор на момчето и то рече:

— Е, да видим най-напред това чудо на природата, после ще идем и при другото.

Стозвездният лежеше върху един дюшек на покривната тераса и гледаше към вечерното небе през една тръба. Изглежда бе толкова важен или пък толкова мързелив, че не държеше сам далекогледа си. Държаха го от двете страни други двама бебешори с по няколко звездички, докато целият корем на лежащия беше обсипан с такива зашити към плата на дрехата тенекиени звезди.

„Къде ли побира пък хилядозвездният всичките си звезди — помисли си Ники Лудото. — Трябва да ги е окачил и по задника си.“

Нуми тихичко му се скара:

— Не мисли такива смешни работи, сега трябва да бъдем сериозни!

Шепотът й накара стозвездния да прекрати заниманието си. Той отстрани с властен жест двамата си слуги заедно с далекогледа и се надигна. Осмозвездният услужливо намести две възглавници зад гърба му, та да може да се облегне на тях. След което се изпъна и бързо заграчи нещо. Изглежда му докладваше за произшествието.

— Какво му казва? — поразтревожи се Ники от лошия тон на доклада.

— Не всичко разбрах, но не е хубаво. Хвали се, че бил заловил известния престъпник Короторо. А ние сме били там. Може би сме му помагали да се укрива. Арестувал ни и ни довел при него, защото сме приличали на звездни и не можел да ни даде направо на съдиите. Стозвездният трябвало да реши това. Изобщо не каза, че ние сами сме поискали да дойдем тук.

— Подлец! — изсъска Ники, но и сега не се уплаши истински, макар че явно над тях висеше сериозна заплаха. Кльощавите крачета на стозвездния го правеха смешен, не страшен. Струваше му се, че едно кламерче в тия крака бързо ще оправи работата.

— Защо сте укривали престъпника — обърна се сега стозвездният началник към тях. — Нали знаете, че Короторо е най-големият престъпник под звездите!

— Моля да ни извините — отговори любезно момичето. — Ние случайно влязохме в тази стара наблюдателница. Не познаваме Короторо и не знаехме, че той е беззвезден.

Така го нарече тя, не „престъпник“, защото вярваше на своето добро чувство към дебелия певец.

— Това отдалеч се вижда — изграчи стозвездният. — Той е дебел и няма звезди на пояса си. Лъжеш! Ще ви дам на палачите.

Ники търпеливо чакаше момичето да му преведе, а през това време се оглеждаше и правеше план как да се измъкнат. Кламерите нямаше да помогнат. Бавно се стреляше с тях. Но ако упойващият газ действително приспива бързо, ще си нахлузят по даден знак шлемовете, ще напръскат като мухи тия бебешори и…

— Не мисли такива работи, че ми пречиш да им разбирам! — прекъсна Нуми кроежите му.

Ники се поядоса.

— Какво се пени тоя?

— Как се пени?

— Чувам, че нещо се таралежи.

— Как се таралежи? — запита пак момичето от Пира.

— Остави земната цивилизация на мира, казах ти! Превеждай, че почва да ми доскучава!

Нуми му предаде накратко заплахата на стозвездния.

— Ей, вие на какъв език си говорите? — изграка й той.

— На неговия — посочи тя приятеля си. — Той е от планетата Земя, аз съм от планетата Пира.

— Къде са тези страни? Не съм ги чувал.

— Много далеч. Край други звезди.

— Какви глупости говориш — изграка стозвездният като гарга, на която са отскубнали поредното перо. — Короторо ли ви подучи да говорите така? Тоя престъпник! Веднага ще му отрежа главата.

Нуми запази своето удивително хладнокръвие.

— Не е нужно Короторо да ни казва нещо. Ние просто живеем в други светове, край други звезди. Но сигурно сме от общ произход, понеже и вие сте хора като нас…

Стозвездният скочи от дюшека си.

— Не може да се живее край другите звезди! Живее се само под Голямата дневна звезда. И съвсем не сме от общ произход! Аз съм звезден, а Короторо…

— Не се гневете, моля, когато ви казвам една наша истина — безстрашно го прекъсна момичето от Пира. — Така няма да се разберем. А ние искаме всички хора да се разбират помежду си. Затова трябва да ни казвате спокойно и любезно вашите истини.

Стозвездният сбърчи бебешкото си лице, сякаш ей сега щеше да заплаче.

— Как? Вие сте звездни, а не разбирате истините на звездните?

— Аз не казах, че ние сме звездни. Казах, че идем от други звезди.

— Това е лъжа, лъжа, лъжа и престъпление! — прегракна от викане стозвездният бебешор. — И аз веднага ще те дам на палачите.

При тези думи останалите бебешори насочиха дългите си ножове към двете деца и Ники им подвикна:

— Ей, я не се шегувайте!