Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

На Ники се прищя да цръкне малко газ в сбръчканата му муцуна, но момичето, отгатнало желанието му, го спря с жест.

Дебелият ми е по-симпатичен, каза си момчето, и никак не прилича на престъпник. Един истински престъпник няма да се държи така. Но не бива да се месим в техните работи. Все пак, не ги разбираме. А Нуми му кимна в знак на съгласие, че мисли същото. После тя изгука кротко нещо на езика на шишкото.

Осмозвездният заграчи сега малко по-спокойно, та момичето успя да преведе думите му.

— Казах му, че идваме от други звезди, а той каза, че щом и ние сме звездни, вършим престъпление, като укриваме един беззвезден престъпник. Казах му, че не сме знаели и не го познаваме, а той отговори, че сме извършили престъпление и само като сме стояли тук и сме разговаряли с него.

Ники, както се казва на Земята, наду перки, за да си придаде важност и нареди на преводачката си:

— Обясни му, че ние не знаем кое тук е престъпление и кое не. И тъкмо затова сме дошли, да изучим техния живот. Нека ни заведе при тяхното началство. Цар ли имат, или президент? При него да ни заведе, с такива като него ние не можем да разговаряме. Това му кажи непременно, та да го сплашим малко!

Нуми отново загука, като често си помагаше с ръце, където не й достигаха думите. Но перченето на момчето даде резултат. Бебешкото лице на осмозвездния едва не се разплака окончателно и стана още по-неприятно за гледане. Защото, който е срещал възрастен с бебешко лице, непременно ще потвърди колко неприятни за гледане са такива мъже.

Осмозвездният направи знак на стражата край изхода и тя се отмести. После покани двамата с един почтителен жест.

Нуми и Ники инстинктивно се хванаха за ръка и заедно тръгнаха по виещия се надолу коридор. Факлите пушеха и смърдяха над главите им и двамата едва виждаха къде стъпват, но не запалиха своите фенерчета, за да не изплашат тези явно примитивни човечета.

Навън чакаха две странни, криви каруци, в които бяха впрегнати още по-странни животни — нещо средно между балканско магаре и перуанската дългошиеста лама, но оранжеви и на зелени райета. В едната натовариха, вече с вързани на гърба ръце, дебелия престъпник и тя веднага потегли. Осмозвездният се покачи пръв на другата каруца и тогава покани пришълците да седнат до него.

Повече от два часа ги друса тази кривооса каруца през тъмното поле, докато не влязоха в някакъв също така тъмен град. Нуми се опитваше от време на време да научи нещо повече от осмозвездния водач, но той й отвръщаше кратко и без желание, сякаш се боеше повече да разговаря с тях. Навярно го респектираха и гърбавите им скафандри и големите шлемове, които се поклащаха над тях.

Градът се състоеше от подобни на набюдателницата охлювни къщи, различни по големина, само че имаха и малки прозоречни отвори. По кривите и ненастлани улици се мярваха тук и там подобни босоноги същества в късополи роклички. Повечето от тях носеха през рамо по една по-дълга или по-къса тръба, която приличаше на далекоглед. Те се поспирваха да погледат каруците, питаха нещо, осмозвездният им изграчваше нещо, след което те почваха да се тупат с длан по украсените със звезди кореми. Може би това беше някакво приветствие или знак за одобрение.

— Защо е тъмно във вашия град? — повтори въпроса си Нуми, а осмозвездният намуси бебешката си физиономия и отвърна, че не палели светлини, за да се виждат добре звездите.

— А не ви ли пречи на работата? — настоя момичето отново, да го въвлече в разговор.

— Каква работа? Работи се денем и работят само беззвездните. Звездните денем спят, а нощем пазят звездите си.

Нуми преведе това на момчето от Земята и го запита разбира ли нещо, защото тя нищо не разбирала.

— Ония сомо хапиенси ми бяха по-ясни — отвърна той.

— Звездите ви са хубави — каза Нуми на осмозвездния, за да го предразположи към разговора.

Тя имаше предвид звездите над главата си, но онзи се наведе към своя корем.

— Хубави са, но са скъпи. Аз имам дори една жълта — И той посочи черния си пояс.

— Странно. Казва, че звездите били скъпи — преведе Нуми.

— И при нас е така — рече момчето. — Колкото повече и по-големи звезди има един офицер, толкова повече му плащат.

— Какво е това „офицер“?

— Е, слушай! Макар че си с два мозъка, трудно ще ти е да изучаваш две цивилизации наведнъж. Карай сега с тая!

— Пак си помисли нещо лошо за мен! — огорчи се момичето.

— Не съм. Повярвай ми, не съм.

— Не го помисли, но го почувствува и се ядоса.