Любен Дилов: Оригинален фантастичен модел

За онези наши читатели — а те не са никак малко, — които придирчиво следят издаваната у нас фантастика, името Волфганг Йешке не е непознато. В сборника „Фантастика от ФРГ, Австрия и Швейцария“ то се появи за първи път у нас над запомнящата се новела „Кралят и майсторът на кукли“. И ето издателство „Христо Г. Данов“ отново ни среща с него чрез най-хубавия му засега роман.

Не познавам лично този автор. Познавам го от няколкото делови писма, които сме си разменяли по различни поводи. Познавам неговата отзивчивост — веднага ми изпрати цял куп книги, когато го помолих да ми помогне при съставянето на гореспоменатия сборник. Познавам го като известно име сред радетелите за фантастиката в Европа. Той ръководи еднолично най-голямата западногерманска библиотека за фантастика, издавана от известното мюнхенско издателство „Хайне“. Отделно съставя ежегодни алманаси от световната фантастика, а заедно с американците Фредерик Пол и Робърт Силвърбърг поддържа голямата библиотека „Титан“, посветена на световната класика в този жанр. И го познавам още, разбира се, от творчеството му, а това според критиците било достатъчно.

В него Волфганг Йешке се изявява като прогресивно и съвременно мислещ автор, който притежава достатъчно от необходимата научна и художествена култура, за да създава научна фантастика на добро равнище. А като издател и пламенен деятел на жанра отдавна си е спечелил заслугата да се появяват все повече немски имена на тотално завладения от англоамериканската фантастика западногермански книжовен пазар, да намира подобаващото й се място и фантастиката на социалистическите страни.

В енциклопедиите на световната фантастика, където неговото име фигурира неизменно, биографичните бележки са кратки. Роден е през 1936 год. в Дечин, Чехословакия, но отраства в сърцето на Федералната република — край Вюртенберг. Пътят на образованието му изглежда странен и все пак е логичен за един днешен научен фантаст: отначало се учи за шлосер-инструменталчик, после завършва гиналия и следва германистика, англицистика и философия. А след топа се отдава на издателското дело и по-специално на фантастиката, когато през 1955 год. написва първите си разкази. Разказите му са превеждани в повечето европейски страни и веднага се открояват на фона на общо взето бедната количествено и качествено немскоезична фантастика.

От самото начало се откроява и основната засега тема на неговата фантастика — пътуването във времето. Тема, която той вече е овладял, бих казал, с познаването и сръчността на шлосер-инструменталчик. Така че, навлезем ли в романа, който сега сме взели в ръцете си, не можем да не се удивим на детайлността и техническата правдоподобност, с които авторът ни кара да приемем едва ли не като реална възможност нещо, което днес поне ни изглежда съвършено невъзможно. И това придава особен чар на книгата му.

Струва ми се, че с много още неща ще очарова читателя този роман — и не само любителя на фантастиката. Защото той не е само фантастичен, а е и приключенски, и философски, и злободневно съвременен. А това са качества на всяко значително произведение в този жанр, още повече че Йешке е успял да постигне от тях една хомогенна сплав.

Първото, което впечатлява, е острата социална и политическа злободневност на неговата сюжетна находка, придаваща на романа му и характера на политически памфлет. А такава бляскава находка е рядкост за фантастиката, която в наши дни вече с видима умора превърта едни и същи теми и сюжети. Би могло да му се завиди още и за техническата, антропологическа и политическа култура, които, втъкани в едно добро въображение, са родили това богато на мисъл произведение.

Светът е изправен пред сериозна енергийна криза… Още помним края на седемдесетте години, когато тя ни подействува като шок. Тогава рязко се усили извечната битка за петрола, а безкрайните машинации на западните страни в арабския свят и до днес подклаждат огъня в тези райони, разделят и противопоставят арабските държави, за да могат — по класическия принцип на колониализма — да ги владеят, а с тях и богатите им петролни находища. Но ето че на американската военщина, зинала да погълне света, е хрумнало нещо ново. То би могло да се нарече и „гениално“, ако не е така чудовищно. Открит е хронотронът — машина, способна да отнесе назад във времето хора и машини. С нея те възнамеряват да построят петролопроводи, с които да отнемат петрола от Либия, Алжир и Арабския полуостров, пет милиона години преди да се е появил изобщо първият човек. Да нанесат, както се изразява адмиралът, ръководещ операцията, една козметична поправка в лицето на сътворението. Защото, пак според неговата логика, не било справедливо арабите да имат петрол, а американците да нямат. И този изумителен цинизъм не ни звучи пресилено, защото не само от романа на Йешке ни е познато лицето на днешния тотален империализъм.