Виктор Пелевин - Затворникът и Шестопръстият

Едноокият се спря.

— Аз съм надясно — каза той. — Значи, такова ядене има там — не мога да ти опиша. А цялата тази вселена може да се събере в една тамошна шахта. Слушай, искаш ли да дойдеш с мен?

— Не — отвърна Затворникът, — нашият път не е надолу.

— Е, какво пък — каза Едноокият, — тогава искам да ти пожелая успех по твоя път, какъвто и да е той. Нали знаеш колко те уважавам.

— Аз също много те уважавам, Еднооки — каза Затворникът, — и се надявам, че мисълта за теб ще ме поддържа. Желая ти успех.

— Довиждане — каза Едноокият, кимна на Шестопръстия и изчезна в тъмнината също така мигновено, както се появи.

Остатъка от пътя Затворникът и Шестопръстият преминаха в мълчание. Като се добраха до сандъците, те пресякоха няколко планини от талаш и накрая достигнаха целта си. Това бе слабо осветена от светлината изпод вратата на Цех номер едно яма, в която лежеше купчина от меки и дълги парцали. До стената над нея се издигаше огромна ребриста конструкция, за която Затворникът каза, че едно време излъчвала такава топлина, че било трудно дори да се приближи към нея. Очевидно Затворникът бе в лошо настроение. Той се зарови в парцалите, приготвяйки се за нощта, и Шестопръстият реши да не го безпокои с разговори, още повече че също му се спеше. Като се зарови криво-ляво в парцалите, той заспа.

Събуди го далечно скърцане, удар на стомана по дърво и викове, пълни с такава неизразима безнадеждност, че той веднага се хвърли към Затворника.

— Какво е това?

— Твоят свят преминава през решителния етап — отвърна Затворникът.

— ???

— Смъртта е дошла — просто каза Затворникът, обърна се, хвърли върху себе си още парцали и заспа.

Като се събуди, Затворникът погледна тресящия се от плач в ъгъла Шестопръсти, изсумтя и започна да се рови в парцалите. Скоро той измъкна оттам десетина еднакви железни предмета, приличащи на парчета от дебела шестоъгълна тръба.

— Виж — каза той на Шестопръстия.

— Какво е това? — попита той.

— Боговете ги наричат гайки.

Шестопръстият сякаш искаше да попита още нещо, но изведнъж махна с ръка и отново се разрева.

— Какво ти става? — попита Затворникът.

— Всички умряха — хленчеше Шестопръстият, — всички, всички…

— Е, и какво? — каза Затворникът. — Ти също ще умреш. И те уверявам, че ти и те ще бъдете мъртви в течение на едно и също време.

— Все едно ми е жал.

— За кого именно? За старицата-майка ли? Или за оня, от Двайсетте Най- близки?

— Помниш ли как ни хвърляха от стената? — попита Шестопръстият. — На всички бе заповядано да затворят очи. А аз им помахах с ръка, и тогава някой ми помаха в отговор. И сега си мисля, че той също е умрял… И че заедно с него е умряло и онова, което го е принудило да постъпи така…

— Да — усмихвайки се, каза Затворникът, — това наистина е много печално.

И настъпи тишина, нарушавана само от механичните звуци иззад зелената врата, зад която бе отплувала родината на Шестопръстия.

— Слушай — попита, след като се наплака, Шестопръстият, — а какво става след смъртта?

— Трудно е да се каже — отговори Затворникът. — Имах множество видения по този въпрос, но не знам доколко може да се разчита на тях.

— Разкажи ги, а?

— След смъртта нас по правило ни хвърлят в ада. Аз изброих не по-малко от петдесет разновидности на онова, което се случва там. Понякога разсичат мъртвите на части и ги пекат в огромни тигани. Понякога ги пекат цели в желязна стая със стъклена врата, където горят сини пламъци или излъчват топлина нагрети до червено метални стълбове. Понякога ни варят в гигантски разноцветни тенджери. А понякога, обратно, ни замразяват в парчета лед. Изобщо утешителните неща са малко.

— А кой прави това, а?

— Как кой? Боговете.

— Защо им е това?

— Виждаш ли, ние се явяваме храна за тях.

Шестопръстият потръпна, а след това внимателно погледна треперещите си колене.

— Най-много обичат именно краката — забеляза Затворникът. — Е, и ръцете също. Именно за ръцете исках да поговоря с теб. Вдигни ги.

Шестопръстият изпъна напред ръцете си — тънки, безсилни, те изглеждаха жалко.

— Някога те са ни служили за полет, — каза Затворникът, — но после всичко се изменило.

— А какво е това полет?

— Никой не знае точно какво. Единственото, което е известно, е това, че трябват силни ръце. Много по-силни, отколкото твоите или дори моите. Затова искам да те науча на едно упражнение. Вземи две гайки.

Шестопръстият с труд домъкна два тежки предмета до краката на Затворника.