Виктор Пелевин: Затворникът и Шестопръстият

— Да летим! — извика Затворникът, изгубил изведнъж цялата си невъзмутимост. — По-живо! Напред!

И като отлетя по-далеч от прозореца, той се засили, събра криле и изчезна в лъча жълта гореща светлина, идващ от дупката в замазания с боя прозорец, откъдето духаше вятър и се носеха нови, непознати звуци.

Засилвайки се, Шестопръстият се понесе в кръг. За последен път долу се мярна осмоъгълния контейнер, залятата с кръв маса и размаханите ръце на боговете — и като събра криле, той със свистене прелетя през дупката.

В първата секунда той ослепя — толкова ярка бе светлината. После очите му свикнаха и съзря отпред и нагоре кръг от жълто-бял огън с такава яркост, че бе невъзможно да гледа към него дори с крайчеца на очите си. Още по-нагоре се виждаше тъмна точка — това беше Затворникът. Той зави, за да може Шестопръстият да го настигне, и скоро те вече летяха един до друг.

Шестопръстият се огледа — далеч долу остана огромното и уродливо сиво здание, което имаше само няколко замазани с блажна боя прозорци. Един от тях беше счупен. Всичко наоколо бе в такива чисти и ярки цветове, че за да не полудее, Шестопръстият се загледа нагоре.

Летенето бе удивително лесно — за него отиваха не повече сили, колкото при ходене. Те се издигаха все по-нагоре и по-нагоре, и скоро всичко отдолу се превърна просто в разноцветни квадратчета и петна.

Шестопръстият обърна глава към Затворника.

— Накъде? — извика той.

— На юг — кратко отвърна Затворникът.

— А какво е това? — попита Шестопръстият.

— Не зная — отговори Затворникът, — но е ето натам.

И той махна с крило по посока на огромния блестящ кръг, напомнящ само по цвят онова, което те някога наричаха светила.

© Виктор Пелевин

© 1996 Иван Попов, превод от руски

Виктор Пелевин

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1823]

Последна редакция: 2007-02-13 15:58:44