Виктор Пелевин - Затворникът и Шестопръстият

Шестопръстият вдигна очи — дотогава той гледаше в земята под краката си, тъй като това му позволяваше минимално да участва в ставащото, — и видя притежателя на гласа. Той имаше подпухнало охранено лице, и когато говореше, ясно се виждаха всички анатомични подробности на гръкляна му. Шестопръстият веднага разбра, че пред него е един от Двайсетте Най-близки, самата съвест на епохата. Явно, преди тяхното идване той е провеждал тук разяснения, както понякога се практикуваше.

— Вие затова сте такива оклюмали, — неочаквано дружелюбно каза той, — защото не се готвите заедно с всички за решителния етап. Тогава нямаше да имате време за такива мисли. Понякога на самия мен такива неща ми идват в главата, че… И знаете ли, работата ме спасява.

И със същата интонация добави:

— Хванете ги.

През тълпата премина движение, и Затворникът и Шестопръстият незабавно се оказаха обградени от всички страни.

— И какво като ни хванете? — също така дружелюбно каза Затворникът. — Къде ще ни натикате? Няма къде. Е, ще ни прогоните още веднъж. През Стената на Света, както казват, не можете да ни изхвърлите…

Тук на лицето на Затворника се изписа объркване, а дебелоликият вдигна високо вежди — погледите им се срещнаха.

— А това е интересна идея. Такова нещо при нас още не е ставало. Разбира се, има такъв израз, но нали волята на народа е по-силна от пословиците.

Явно тази мисъл го възхити.

— Внимание! Строй се! Сега ще имаме незапланувано мероприятие.

Не измина никак много време от момента, когато дебелоликият изкомандва строя, до момента, когато процесията, в центъра на която водеха Затворника и Шестопръстия, се приближи към Стената на Света.

Процесията беше впечатляваща. В нея пръв вървеше дебелоликият, след него — двама, назначени за старици-майки (никой, включително и дебелоликият, не знаеше какво означава това — просто имаше такава традиция), които през сълзи крещяха обидни думи на Затворника и Шестопръстия, оплаквайки и проклинайки ги едновременно, след тях водеха самите престъпници, а шествието завършваше с тълпа от народните маси.

— И така — каза дебелоликият, когато процесията спря, — дойде страшният миг на възмездието. Аз мисля, братя, че всички ние ще затворим очи, когато тези двама отцепници изчезнат в небитието, не е ли така? И нека това вълнуващо събитие послужи за красив урок на всички нас, народа. Ридайте по-силно, майки!

Стариците-майки паднаха на земята и избухнаха в такъв горчив плач, че много от присъстващите също почнаха да се обръщат и да преглъщат сълзите си; но гърчейки се в опръскания от сълзите прах, майките понякога изведнъж скачаха и с пламнали очи хвърляха към Затворника и Шестопръстия неопровержими ужасни обвинения, след което обезсилени падаха обратно.

— И така — каза след известно време дебелоликият, — разкаяхте ли се? Засрамиха ли ви сълзите на майките?

— Само това оставаше — отговори Затворникът, който загрижено наблюдаваше ту церемонията, ту някои от небесните тела, — а как мислите да ни изхвърлите?

Дебелоликият се замисли. Стариците-майки също замълчаха, след това една от тях се вдигна от праха, отърси се и каза:

— Насип?

— Насипът — каза Затворникът — ще отнеме пет затъмнения. А ние отдавна вече нямаме търпение да скрием нашия разобличен позор в пустотата.

Дебелоликият, лукаво присвивайки очи, погледна Затворника и одобрително кимна.

— Всичко разбират — каза той на някого от своите, — само се преструват. Попитай ги, може сами да предложат нещо?

След няколко минути почти до самия край на Стената на Света се издигаше жива пирамида. Тези, които стояха на върха, мижаха и криеха лица, за да не погледнат, не дай Боже, там, където свършва всичко.

— Нагоре, — изкомандва някой на Затворника и Шестопръстия и те, поддържайки се един друг, тръгнаха по неустойчивата върволица от рамене и гърбове към губещия се във висините край на стената.

Отвисоко се виждаше целия притихнал социум, който внимателно следеше отдалеч събитията, виждаха се някои незабележими преди това детайли на небето и дебелият маркуч, спускащ се към хранилката-поилка от безкрайността — оттук той изглеждаше не така величествен, както от земята. Като подскочи леко, сякаш върху буца, на края на Стената на Света, Затворникът помогна на Шестопръстия да седне до него и извика надолу:

— Ред!

От вика му някой в живата пирамида загуби равновесие, тя няколко пъти се разклати и се срина — всички изпопадаха надолу, до основата на стената, но никой, слава Богу, не пострада.