Виктор Пелевин: Затворникът и Шестопръстият

— Има светове, където го помнят — каза Затворникът. — Петата и шестата перинатални матрици. Не толкова дълбоко, и освен това само част от истината. Но все едно — онези, които помнят това, ги крият по-надалеч, за да не пречат на подготовката за решителния етап или както се нарича там. Навсякъде различно. При нас например се наричаше завършване на строителството, макар че никой нищо не строеше.

Явно споменът за неговия свят хвърли Затворника в печал. Той замълча.

— Слушай — попита след известно време Шестопръстият, — а откъде се вземат тези бели кълба?

Затворникът го погледна одобрително.

— На мен ми потрябва къде-къде повече време, за да узрее в душата ми този въпрос — каза той. — Но тук всичко е много по-сложно. В една древна легенда се казва, че тези яйца се появяват от нас, но това спокойно може да е и метафора…

— От нас? Не разбирам. Къде си чул това?

— Сам го съчиних. Нима тук можеш да чуеш нещо такова? — каза Затворникът с неочаквана мъка в гласа.

— Нали каза, че това е древна легенда.

— Правилно. Просто я съчиних като древна легенда.

— Как така? Защо?

— Разбираш ли, един древен мъдрец, може да се каже — пророк (този път Шестопръстият се досети за кого става дума), е казал, че не е толкова важно какво точно е казано, колкото от кого то е казано. Част от смисъла на онова, което исках да изразя, се заключава в това, че моите думи са представени като древна легенда. Впрочем ти едва ли ще разбереш…

Затворникът погледна към небето и се прекъсна:

— Време е. Трябва да вървим.

— Къде?

— В социума.

Шестопръстият ококори очи.

— Че нали щяхме да се прехвърляме през Стената на Света. За какво ни е социумът?

— Искаш ли да знаеш какво е това социум? — попита Затворникът. — Това е именно приспособление за прехвърляне през Стената на Света.

Независимо от пълното отсъствие в пустинята на предмети, зад които можеше да се скрие, Шестопръстият кой знае защо вървеше прокрадвайки се, и колкото повече се приближаваше до социума, толкова по-престъпна ставаше походката му. Постепенно огромната тълпа, наподобяваща отдалеч исполинско мърдащо същество, се разпадна на отделни тела, и дори можеха да се разгледат учудените гримаси на онези, които забелязаха приближаващите се.

— Най-важното — шепнешком повтаряше Затворникът последната инструкция, — дръж се по-нагло. Но не прекалено нагло. Непременно трябва да ги ядосаме — но не до такава степен, че да ни разкъсат на парчета. Накратко, през цялото време гледай какво правя аз.

— Шестопръстият се довлече! — весело извика някой отпред. — Здравей, гадино! Ей, Шестопръсти, кой е този с тебе?

Този безсмислен вик неочаквано — и съвършено неясно защо — предизвика у Шестопръстия цяла вълна от носталгични спомени за детството. Затворникът, който вървеше малко по-назад, сякаш почувства това и побутна Шестопръстия по гърба.

На самата граница на социума не беше гъсто — тук живееха предимно сакати и съзерцатели, не обичащи теснотата, — и не бе трудно да ги заобикалят. Но колкото по-далеч отиваха, толкова по-плътна ставаше тълпата, и много скоро Затворникът и Шестопръстият се озоваха в непоносима теснота. Все още можеха да се движат напред, но само ругаейки се със стоящите около тях. А когато над главите на онези, които бяха отпред, се показа леко тресящият се покрив на хранилката-поилка, вече не можеше да направят нито крачка напред.

— Винаги съм се чудел — тихо каза на Шестопръстия Затворникът, — колко мъдро е устроено всичко тук. Тези, които стоят близо до хранилката- поилка, са щастливи главно защото през цялото време помнят за желаещите да попаднат на тяхното място. А онези, които цял живот чакат между стоящите отпред да се появи празнина, са щастливи, защото имат на какво да се надяват в живота. И това, значи, е хармония и единство.

— Какво, не ти ли харесва? — попита отстрани нечий глас.

— Не, не ми харесва — отвърна Затворникът.

— И какво конкретно не ти харесва?

— Ами всичко.

И Затворникът с широк жест посочи тълпата наоколо, величествения купол на хранилката-поилка, трептящите жълти огньове на небето и далечната, едва видима оттук Стена на Света.

— Ясно. И къде според вас е по-добре?

— Точно в това е трагедията, че никъде! Точно там е работата! — страдалчески извика Затворникът. — Ако някъде беше по-добре, щях ли сега тук да беседвам с вас за живота?

— И вашият другар ли е със същите възгледи? — попита гласът. — Защо той гледа така в земята?