Майкъл Периш: Змията в рая

Вдигна поглед, взря се вторачено в лицето му и той с изненада забеляза сълзи в очите й.

Никога не му се беше случвало да се сблъска с нещо, което е толкова важно за Аруула. Тя не само вярваше в Етера, но беше и убедена, че с помощта на Лакан ще я намери.

Мат си пое дълбоко въздух, поразмисли малко.

Естествено, можеше да се опита да върви сам към Берлин, но нещо го караше да остане при Аруула. Харесваше я много, а може би беше права. Какво пък, ами ако тази Етера съществува наистина? Ако някое място на Земята наистина е пощадено от унищожението — по чиста случайност или пък феномен, подобен на онзи, който ги беше запратил тук?

Фактите говореха против това, но въпреки всичко Мат реши да опита. Какво имаше за губене?

— Ами добре — реши той. — Ще идем.

— Благодаря — рече Аруула и по красивото й лице се изписа лъчезарна усмивка.

— Само още нещо — рече Мат кисело, — просто от любопитство. Ако след катастрофата Адакс е бил първият човек, праотецът на хората, коя тогава е била прамайката? Евакс ли?

— Кой е казал, че ни е била нужна прамайка? — отвърна Аруула с дяволита усмивка. — Женският род е устоял на катастрофата.

— Е, ясно. — Мат обърна очи. — Беше глупав въпрос…

— Е — Лакан прекъсна разговора на двамата, — какво решиха нашите приятели? Искат ли да си отидат, или ще вървят с нас?

— Ще вървим с вас — заяви тържествено Аруула и сред жителите на селото настъпи неописуемо ликуване. Хората се прегръщаха взаимно, плачеха от радост и започнаха да танцуват в кръг около Мат и Аруула. Сплетоха набързо нови венци от цветя, сложиха един от тях на Аруула. Когато понечиха да поставят другия на главата на Мат, той вдигна решително ръце.

— Само през трупа ми, ясно ли е? — изръмжа той, след което момичето, което се готвеше да му даде венеца, уплашено се отдръпна.

Лакан гръмовито се изсмя.

— И от теб ще стане един истински вярващ, Маддракс, обещавам ти — рече той. — Почакай да стигнем в Етера, тогава ще изчезнат всичките ти съмнения…

Маршрутът им водеше на изток.

Джунглите на Предалпието останаха зад тях, отстъпиха място на широки равнини, които по времето на Мат бяха плодородни обработваеми земи. Сега там растеше само жълта степна трева, в която от време на време се появяваха шасен и вакуда.

Когато Аруула съгледа едно от подобните на говеда животни, поиска да го убие, за да осигури на всички им солидна вечеря, но Лакан я възпря с аргумента, че Вудан им е наложил строг пост. До пристигането им в Етера не бивало да приемат нищо друго освен вода, инак щял да им бъде забранен достъпът до рая.

Това предписание се видя твърде странно на Мат, но той си замълча. Досега вървя заедно с тях. И щеше да продължи. Пътят им минаваше по покритото с пукнатини и буйна трева асфалтово платно, което преди незапомнени времена е било аутобан. Ръждясали и изгорели останки от коли лежаха от двете страни на шосето, отломки от едно отдавна отминало време.

„Странно — помисли си Мат, — винаги съм си представял по друг начин пътя към рая…“

По време на целия поход поклонниците пееха весели песни, които правеха невъзможно завързването на какъвто и да било разговор и Мат не можеше да научи нещо повече за тях. Лакан и хората му бяха странно отнесени, изглеждаха твърдо убедени, че в края на пътя им ги очаква раят.

Също и упованието на Аруула, че ще намери Етера, види се, нарастваше с всеки изминат километър. Мат се чувстваше като единствен скептик в групата на истински вярващите.

По едно време напуснаха широката лента на отовайя и отново навлязоха в жълтата степ. Изглежда, Лакан знаеше съвсем точно накъде трябва да се отбият, дори и без шосе, по което можеше да се върви.

Около следобеда стигнаха до равна падина, през която течеше широка река. Надлъж и нашир нямаше никакъв мост и Мат се опасяваше, че дългото им пътуване ще приключи внезапно на брега на буйните води. Но Лакан не се смути.

— Вудан ще ни води — заяви той, напълно убеден. — Сигурно ще ни пренесе през водата…

Когато след малко откъм завоя на реката се зададе широк сал, поклонниците изпаднаха в шумно ликуване, въздадоха слава на Вудан и на неговия верен слуга Лакан.

И за Аруула появяването на сала беше знак за легитимирането на Лакан като пратеник на Вудан. За Мат това не беше нищо повече от чиста случайност.

Салджията — мършав, кокалест човек в широки одежди, който вследствие на някаква генетична мутация имаше само едно око, предложи на поклонниците да ги прехвърли безопасно през реката. Лакан спазари добра цена с него и салджията се зае да ги прекара на два курса.