— И докопали ли са го?
— Всички охранителни системи в болничното заведение са били разработени с цел да не позволяват на пациентите да излизат. Трима служители от охраната са мъртви, а всички пациенти са пуснати сред населението. После всички са изловени. Освен един.
— Значи той е на свобода.
— Не бих го нарекъл точно „на свобода“. Те имат намерение да го използват.
— Знаят ли го какъв е?
— Не, досието му е било запечатано. Младок, и толкоз. Не са търсили досието му.
— Ще разберат. В Москва също не обичат серийните убийци.
— Трудно е да го приклещиш. Колко души са загинали, преди изобщо да го заподозрем?
— Войната засега свърши.
— И започна надпреварата за надмощие в следващата.
— Ако имаме късмет, полковник Граф, дотогава ще сме мъртви.
— Всъщност аз вече не съм полковник, сестра Карлота.
— Наистина ли смятат да ви изправят пред военен съд?
— Това е разследване, нищо повече. Ще ме разпитат.
— Само не разбирам защо им е нужен жертвен козел за победата.
— Ще се оправя. Слънцето все още грее над планетата Земя.
— Но никога вече няма да огрее техния трагичен свят.
— Дали вашият Бог е и техен Бог, сестра Карлота? Дали ги е приел в рая?
— Той не е мой Бог, господин Граф. Но аз съм негово дете, както и вие. Не зная дали когато погледне формиките, и в тях вижда свои деца.
— Деца. Какво причиних аз на децата, сестра Карлота…
— Дадохте им свят, в който да се завърнат у дома.
— На всички без един.
Бяха нужни няколко дни, докато усмирят войниците на Полемарха, но най-сетне ФлотКом бе изцяло под командата на Стратегоса. Не бе излетял нито един кораб под командата на бунтовниците. Триумф. Хегемонът подаде оставка в рамките на примирието, но това само оповести официално вече станалото.
Бийн остана с Граф, докато траеше борбата — прочетоха всички съобщения и прослушаха всички рапорти за ставащото навсякъде из флота и на Земята. Обсъждаха ситуацията в развитие, опитваха се да четат между редовете, мъчеха се да тълкуват случващото се. Бийн вече бе оставил войната с бъгерите зад гърба си. Сега значение имаше само ставащото на Земята. Когато най-сетне подписаха несигурно примирие, което сложи край на борбата, Бийн разбра, че това е само временно. Щяха да имат нужда от него. След като се върнеше на Земята, можеше да се подготви за ролята си. Войната на Ендър свърши, помисли си той. Следващата е моя.
Докато Бийн жадно следеше новините, другите деца бяха затворени в стаите си под стража, а когато токът спираше в тяхната част на Ерос, трепереха в тъмното. Два пъти имаше нападения над тази част на тунелите, но никой не знаеше дали руснаците се опитваха да докопат децата, или просто изследваха района.
Ендър бе под много по-солидна стража, но не го знаеше. Напълно съсипан и вероятно нежелаещ или неспособен да понесе грандиозността на стореното от него, той дни наред остана в несвяст.
Дойде в съзнание чак след края на битките.
Тогава позволиха на децата да се съберат пак — засега затворническият им период беше свършил. Заедно те се отправиха на поклонение в стаята, където пазеха и лекуваха Ендър. Завариха го в очевидно добро настроение — можеше дори да се шегува. Но Бийн забелязваше дълбоката умора, тъгата в очите на Ендър, която не можеше да остане скрита. Победата му бе струвала много по-скъпо, отколкото на всички останали.
Повече, отколкото на мен, помисли си Бийн — въпреки че и аз знаех какво върша, а той бе невинен и не хранеше никаква зла умисъл. Той се измъчва, а аз продължавам нататък. Може би защото за мен смъртта на Поук бе по-важна, отколкото загиването на цяла една раса, която никога не съм виждал. Нея я познавах — тя остана в сърцето ми. Бъгерите никога не съм ги познавал. Как бих могъл да скърбя за тях?
Но Ендър може.
След като информираха Ендър за новините — какво се беше случило, докато той е спал, Петра го погали по косата.
— Добре ли си? — попита тя. — Уплаши ни! Казаха, че си откачил, а ние им казахме, че откачените са те!
— Откачих — рече Ендър. — Но иначе съм добре.
Побъбриха си още, но после емоциите на Ендър преляха и за първи път, откакто го помнеха, те го видяха да плаче. Бийн се случи точно до него и когато Ендър протегна ръце, той ги прегърна двамата с Петра. Докосването на дланта му, прегръдката на ръката му… Бийн просто не издържаше. И той се разплака.
Читать дальше