Орсън Кард: Сянката на Ендър

Само Бийн не се върна в стаята си, може би защото единствено той не бе изненадан. Той остана в тунела с Граф.

— Как го понася Ендър?

— Много зле — отвърна Граф. — Трябваше да му съобщим новината по-внимателно, но нямаше за кога да чакаме. Казахме му го в мига на победата.

— Значи всичките ви рисковани залози се оправдаха? — попита Бийн.

— Знам какво се случи, Бийн — рече Граф. — Но защо го остави да командва? Как се сети, че ще измисли план?

— Не съм се сетил — отвърна Бийн. — Знаех само, че аз не разполагам с никакъв план.

— Но онова, което каза — „Вратата на противника е надолу“… Точно този план използва Ендър.

— Това не беше план — отвърна Бийн. — Може донякъде да съм го подсетил, но той беше човекът. Ендър. Заложили сте точно на когото трябва.

Граф гледаше мълчаливо Бийн. После се пресегна, положи длан на главата му и го разроши.

— Според мен вие май взаимно се издърпахте на финала.

— Но всъщност това няма значение, нали? — рече Бийн. — Така или иначе, всичко свърши. С временното единство на човечеството също е свършено.

— Да — потвърди Граф. Отдръпна дланта си и я прокара през собствената си коса. — Повярвах на твоя анализ и се опитах да ги предупредя. Ако Стратегосът е послушал съвета ми, в момента арестуват хората на Полемарха на Ерос и из целия флот.

— Ще се предадат ли мирно? — попита Бийн.

— Ще видим — отвърна Граф.

В далечен тунел отекна стрелба.

— Май не — заключи Бийн.

Чуха стъпките на тичащи в крак мъже. Скоро ги и видяха — контингент от дванайсет въоръжени морски пехотинци.

Бийн и Граф ги наблюдаваха как се приближават.

— Приятел или враг?

— Всичките носят еднакви униформи — рече Граф. — Ти предизвика това, Бийн. Децата зад ето тези врати — той посочи детските спални — са галениците на войната. Като командири на армии на Земята те са надеждата за победа. Ти си надеждата.

Войниците спряха пред Граф.

— Тук сме, за да пазим децата, сър — рече командирът им.

— От какво?

— Хората на Полемарха изглежда се съпротивляват на арестите, сър — рече войникът. — Стратегосът нареди тези деца да бъдат опазени невредими на всяка цена.

Граф очевидно си отдъхна, като разбра на чия страна са войниците.

— Момичето е в онази стая там. Предлагам ви засега да ги съберете всички в онези две спални помещения.

— Това ли е детето, което го извърши? — попита войникът и посочи Бийн.

— Той е един от тях.

— Ендър Уигин го извърши — каза Бийн. — Ендър беше нашият командир.

— Той в някоя от тези стаи ли е? — попита войникът.

— Той е с Мейзър Ракъм — обясни Граф. — А този остава с мен.

Войникът козирува, а после започна да подрежда подчинените си на по-предни позиции в тунела. Остави само по един пред вратите, да пази децата да не излизат и да не се загубят някъде в боя.

Бийн подтичваше до Граф, докато полковникът вървеше целеустремено по тунела. Подмина и последния страж.

— Ако Стратегосът се е справил както трябва, ансибълите вече са под охрана. Не зная за теб, но аз искам да съм там, когато идват новините. И когато тръгват оттук.

— Руският труден ли е за учене? — попита Бийн.

— На тебе това ли ти е хуморът?

— Зададох най-прост въпрос.

— Бийн, ти си страхотно момче, но засега млъкни, става ли?

Бийн се засмя.

— Става.

— Имаш ли нещо против да продължа да те наричам Бийн?

— Това е името ми.

— Би трябвало да е Юлиан Делфики. Ако имаше акт за раждане, на него щеше да е изписано това име.

— Искате да кажете, че онова е вярно?

— Бих ли те излъгал за подобно нещо?

Двамата осъзнаха колко е абсурдно току-що казаното и се разсмяха. Смяха се толкова дълго, че все още се усмихваха, когато отминаха отряда пехотинци, охраняващ входа към ансибълкомплекса.

— Смятате ли, че някой ще иска от мен военни съвети? — попита Бийн. — Защото смятам да участвам в тази война, дори ако се наложи да излъжа за възрастта си, и да се запиша морски пехотинец.

— Мислех, че бихте искали да го знаете. Лоши новини.

— Такива идват в изобилие, дори и след триумфалната победа.

— Когато стана ясно, че Лигата е завзела Военното училище и изпраща децата у дома под закрилата на МФ, Новият Варшавски Договор очевидно е спретнал малко проучване. Разбрал е, че има един ученик от Военното училище, който не е под наш контрол. Ахил.

— Но той прекара там има-няма два дни!

— Издържал е тестовете ни. Постъпил е. Бил е единственият, до когото са можели да се докопат.