Орсън Кард: Сянката на Ендър

Изпитите продължаваха. Колко планети бяха колонизирали тези гадове, преди да стигнат до Земята? — чудеше се Бийн. И сигурни ли сме, че знаем за всички? Какъв е смисълът да унищожаваме флотата им, когато не разполагаме с войски, които да окупират победените колонии? Или просто ще оставим там корабите си и ще стреляме по всичко, което опита да се надигне от повърхността на планетата?

Петра не бе единствената, която се провали. Влад изпадна в кататония и не можаха да го вдигнат от леглото. На докторите им трябваха три дни, за да го събудят, и за разлика от Петра го освободиха изцяло от служба. Той просто не можеше да се съсредоточи.

Бийн непрекъснато очакваше Том Лудата глава да ги последва, но въпреки името му, той като че с натрупването на умората трупаше и разум. Вместо него Флай Моло започна да се смее, когато загуби контрол над ескадрилата си. Ендър веднага го изключи и този път прехвърли корабите му на Бийн. Флай се върна на другия ден. Не даде никакви обяснения, но всички разбираха, че вече не могат да му се възлагат отговорни задачи.

А Бийн все повече и повече забелязваше как намалява бдителността на Ендър. Заповедите му идваха след все по-дълги и по-дълги паузи, а един-два пъти не бяха и ясно формулирани. Бийн веднага ги приведе в по-разбираема форма, а Ендър така и не разбра, че е имало объркване. Но другите най-сетне започнаха да осъзнават, че Бийн следи хода на цялата битка, не само на отделни нейни части. Може би дори забелязваха как задаваше въпроси по време на сражение, правеше забележки, които предупреждаваха Ендър, че трябва да е нащрек за нещо, но никога не звучаха като критика към някого. След битките едно-две от по-големите деца отиваха да поговорят с Бийн. Не казваха нищо важно. Само полагаха длан на рамото му, тупаха го по гърба и изричаха по някоя дума — „Добра игра“, „Браво“, „Давай все така“, „Благодаря ти, Бийн“.

Не бе осъзнал колко му е нужна почитта на другите, докато най-сетне не я получи.

— Бийн, мисля, че трябва да знаеш нещо за следващата игра.

— Какво?

Полковник Граф се поколеба.

— Тази сутрин не можахме да събудим Ендър. Сънува кошмари. Не искаше да яде, докато не го накарахме. Хапе ръката си насън, и то до кръв. А днес не можахме да го накараме да се събуди. Успяхме да отложим… изпита… така че той ще командва, но… не както обикновено.

— Готов съм. Винаги съм готов.

— Да, но… виж, за този изпит предварително се чува, че… че няма…

— Че е безнадежден?

— Помогни ни с каквото можеш. Дай някакво предложение.

— Онова нещо, „Г-н Докторът“… Ендър отдавна не ни е възлагал да го използваме.

— Врагът научи принципа на действието му и затова не позволява на корабите си да се събират толкова наблизо, че да може да започне верижната реакция. За поддържане на полето е нужно определено количество маса. В момента това оръжие е баласт. Безполезно е.

— Щеше да е хубаво, ако ми бяхте обяснили как действа то по-рано.

— Бийн, има хора, които не искат ние да ти казваме нищо. Ти използваш и най-малката трошица информация така, че се досещаш за десет пъти повече неща, отколкото ние искаме да знаеш. И това на първо място ги прави малко подозрителни дали изобщо трябва да ти се дават трошици.

— Полковник Граф, вие сте наясно, че аз знам истината — ние водим реални битки. Не ги разиграва Мейзър Ракъм. Когато губим кораби, умират истински хора.

Граф извърна очи.

— И това са хора, които Мейзър Ракъм познава, нали?

Граф кимна едва забележимо.

— Да не мислите, че Ендър не усеща какво чувства Мейзър? Не познавам този мъж, той може да е твърд като кремък, но според мен , когато критикува Ендър, издава своите… своите терзания, може би… и Ендър го усеща. Защото Ендър се чувства много по-уморен след критиката му, отколкото преди нея. Той може и да не е наясно какво става в действителност, но знае, че залогът е ужасен. Знае, че Мейзър Ракъм наистина скърби за всяка грешка, допусната от него.

— Да не си намерил някакъв начин да се промъкнеш в стаята на Ендър?

— Знам как да слушам Ендър. Не греша за Мейзър, нали?

Граф поклати глава.

— Полковник Граф, онова, което вие не разбирате и което май никой не си спомня… Онази последна игра във Военното училище, когато Ендър предаде армията си на мен. Това не беше стратегически ход. Той се отказа. Беше приключил с това. Бе обявил стачка. Вие не го разбрахте, защото го дипломирахте. Случката с Бонсо го съсипа. Според мен сега терзанията на Мейзър Ракъм му въздействат по същия начин. Мисля, че Ендър дори не съзнава , че е убил някого, но подсъзнателно го усеща и това разкъсва сърцето му.