Орсън Кард - Сянката на Ендър

Тя го прегледа и не каза нищо.

— Надявам се занапред първо да изчаквате да ви обясня какво трябва да правите и да ви прочета въпросите. Ако опитвате да се сетите какво означават трудните думи, всичко ще объркате.

После тя им прочете на глас всички въпроси и всички възможни отговори. Чак тогава остави останалите да пишат по листовете.

След това сестра Карлота не се опитваше по никакъв начин да привлече вниманието към Бийн, но злото вече бе сторено. Веднага след края на часовете Сержанта отиде при Бийн.

— Значи можеш да четеш — рече той.

Бийн вдигна рамене.

— Лъгал си ни — продължи Сержанта.

— Никога не съм казвал, че не мога.

— Изложи ни всичките. Как така ти не си ни научил досега?

Защото се мъчех да оцелея, рече си наум Бийн. Защото не исках да напомням на Ахил, че аз съм умникът, измислил първоначалния план, с помощта на който той се сдоби с това семейство. Ако си го спомни, ще си спомни и кой насърчаваше Поук да го убие.

Отговори пак единствено със свиване на рамене.

— Не обичам, когато някой крие нещо от нас.

Сержанта го сръга с крак.

На Бийн нямаше нужда да му се обяснява какво да прави. Той стана и се отдалечи на бегом. С училището бе дотук. Може би и със закуската. Но за да го разбере, трябваше да изчака до сутринта.

Прекара цялата сутрин в самотно обикаляне на улиците. Трябваше да внимава. Като най-дребен и маловажен член от семейството на Ахил имаше шанс и да не го забележат. Но по-вероятно беше онези, които мразеха Ахил, да са набелязали Бийн като един от най-запомнящите се. Възможно бе да решат, че ако убият Бийн или само го смажат от бой, това ще е екстра предупреждение за Ахил. Удобен момент да напомнят на „таткото“, че все още го отхвърлят, въпреки настъпилото за всички подобрение.

Бийн знаеше, че много от побойниците си го мислят. Особено онези, които не можеха да поддържат семейство, защото продължаваха да се отнасят отвратително с малките деца. Те пък бързо се научиха, че когато таткото стане твърде гаден, лесно могат да го накажат, като го зарежат на закуска и се прикрепят към някое друго семейство. Така щяха да се наядат преди него. Някой друг щеше да ги защитава от него, а той щеше да яде последен. Ако храната свършеше, той нямаше да получи нищо, а на Хелга щеше да й е все едно, защото той не беше татко, защото той не закриляше малчуганите. Ето точно тези побойници мразеха сегашното състояние на нещата и не бяха забравили, че именно Ахил бе предизвикал промяната. Нито пък можеха да се насочат към някоя друга кухня — мълвата бе плъзнала сред възрастните, които раздаваха храна, и сега във всички кухни действаше правилото, че първи на опашката са групите с малки деца. Ако не можеш да се присъединиш към някое семейство, оставаш си гладен. И на никой не му пука.

Но все пак Бийн не успя да устои на изкушението и се приближи до едно от другите семейства, за да подслуша какво си говорят. Чудеше се как вървят нещата в останалите групи.

Лесно получи отговора: не вървяха чак толкова добре. Ахил наистина бе добър водач. Разделянето на хляба не го правеха в никоя друга група. Но се налагаха много наказания — побойникът пребиваше децата, които не го слушат. Вземаше им хляба, ако не се справеха с нещо както трябва или достатъчно бързо.

В края на краищата Поук бе направила правилния избор. Поради чист късмет — или защото в края на краищата не беше чак толкова тъпа. Бе избрала не само най-слабия и лесен за пребиване побойник, но и най-умния — онзи, който знаеше как да спечели и да задържи верността на другите. Единственото нещо, нужно на Ахил, беше шансът.

Само дето Ахил продължаваше да не хапва от нейния хляб и тя започваше да разбира, че това е на лошо, а не на добро. Бийн го забелязваше по лицето й, докато тя наблюдаваше как останалите провеждат ритуала на споделянето с Ахил. Сега той вече получаваше и супа — Хелга му я носеше на прага — и затова вече вземаше много по-малки късчета, и вместо да ги отхапва, ги отчупваше и изяждаше с усмивка. Ахил никога нямаше да й прости и Бийн виждаше, че това започва да я измъчва. Защото и тя вече обичаше Ахил, както го обичаха всички останали деца. Той обаче продължаваше да я отделяше от другите в обвинителна проява на жестокост.

Може би това му стига, мислеше си Бийн. Може би това е цялото му отмъщение.

Случайно се бе свил зад една будка за вестници, когато неколцина побойници подхванаха разговор близо до него.

— Само се фука, как Ахил щял да си плати за стореното.