Орсън Кард: Сянката на Ендър

— Радвам се, че не си го направила — рече сестра Карлота. — Не можеш да ги оставиш в ръцете на Господ, когато Господ ги е оставил в наши ръце.

— Тъкмо това е странното. Може би това сбиване на опашката пробуди децата за ужаса на живота, който водят. Същият този ден едно от големите момчета… но най-слабото, с болен крак, викат му Ахил — май аз го кръстих така преди много години, защото слабото място на Ахил е била петата, нали се сещаш… та, както и да е, Ахил… той се появи на опашката с група малки деца. И ме помоли да ги закрилям, дори ме предупреди за горкото момче със счупените ребра… него го наричам Одисей, защото скита от кухня на кухня… то още е в болницата, ребрата му са били напълно смлени, можеш ли да повярваш — каква жестокост!… Та, Ахил ме предупреди, че същото можело да се случи с малките, затова аз положих специални усилия да идвам по-рано, за да наглеждам опашката, и не оставих полицията на мира, докато най-сетне не ми изпратиха човек. Отначало идваха свободни от дежурство доброволци на почасово заплащане, но сега вече си имаме съвсем редовен полицай. Ще си кажеш, че аз сама можех да продължа да наглеждам опашката, нали? Но не разбираш ли? Това не би променило нещата, защото те не се заплашват на опашката, а там, където аз не мога да ги видя. Така че, колкото и да ги наглеждах, накрая само най-едрите и злобни момчета се нареждаха на опашката. Да, аз знам, че и те са чада Божии, затова ги хранех и докато ядяха, се опитвах да им проповядвам Божието слово, но вече губех кураж — самите те бяха толкова безсърдечни, така лишени от състрадание… Но Ахил бе повел цяла група деца, включително и най-мъничкото, което някога съм виждала на улицата. Просто ме заболя сърцето. Наричат го Бобеното зрънце — толкова е мъничък. Изглеждаше двегодишен, макар още тогава да разбрах, че той се мисли за два пъти по-голям. Има прекалено развит ум за възрастта си и говори така, сякаш е на десет. Предполагам, че затова е оцелял достатъчно дълго, преди да попадне под закрилата на Ахил, но беше просто кожа и кости. Да, хората казват така, когато някой е много слаб, но в случая с този мъничък Бийн това си беше самата истина. Не знаех как въобще ходи, откъде намира сили да се държи на крака — ръцете му бяха тънички като на мравчица… о, какъв ужас! Сравнявам го с бъгерите! Или по-скоро трябваше да кажа с формиките, защото сега разправят, че „бъгери“ била мръсна дума в английския, въпреки че Общият език на МФ не е английски, макар и да произхожда от него, не мислиш ли?

— Значи, Хелга, ти ми казваш, че всичко е започнало от този Ахил?

— Казвай ми Хейзи. Вече сме приятелки, нали? — тя стисна ръката на сестра Карлота. — Трябва да се запознаеш с това момче. Какъв кураж! Каква прозорливост! Подложи го на тест, сестра Карлота! Той е роден водач! Той е цивилизатор!

Сестра Карлота си замълча — цивилизаторите често не ги бива за войници. Достатъчно беше, че момчето е интересно, а тя го бе пропуснала първия път. Така й се напомняше, че трябва да бъде безупречна.

В мрака на ранната утрин сестра Карлота застана на прага, пред който вече се бе подредила опашката. Хелга й кимна, а после посочи показно един доста приятен на вид младеж, заобиколен от малки деца. Чак когато се приближи и го видя как пристъпва, тя разбра колко болен е десният му крак. Опита се да му постави диагноза. Ранна фаза на рахит? Деформиран по рождение крак, който никога не бил лекуван? Счупена и накриво зараснала кост?

Надали имаше значение. Военното училище нямаше да го вземе с този недъг.

Но после тя видя възхищението в очите на децата, как го наричаха Татко и как търсеха одобрението му. Малцина от възрастните мъже бяха добри бащи. А това момче (на колко ли беше? На единайсет? На дванайсет?) вече се бе научило да бъде изключително добър баща. Защитник, глава на семейство, цар, бог за малките си дечица. „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни… на мене сте го направили“. 2 2 Евангелие от Матея, гл.25, ст.40 — Б.пр. Христос бе отделил дълбоко в сърцето си място за това момче, Ахил. Ето защо тя щеше да го подложи на тест, вероятно дори кракът му можеше да се оправи. А ако това не станеше, без проблеми би могла да го запише в добро училище някъде в Нидерландия… пардон, в Интернационалната територия… в град, който не е напълно превзет от бедността и нищетата на бежанците.

Но Ахил отказа.

— Не мога да изоставя децата си — каза той.

— Без съмнение някой друг би могъл да се погрижи за тях.