Джефри Карвър - Нека всички планини се изправят на пътя ни

— Наистина ли? — Джуел го изгледа накриво със съмнение.

— Казах ти вече — повдигна глава драконът и й намигна.

Тя кимна в знак на отговор, но не изпита особено доверие. Реши да смени образите. Превърна се на летяща кобила, запляска с криле и започна да надмогва насрещния вятър.

— Колко мило от твоя страна — одобри драконът и се премести малко по-близо.

Тя не отговори. Нощта сменяше дрехите си. Облаците постепенно се стопяваха. Луната, леко избледняла, сега осветяваше мъглата, която се кълбеше над голите черни скали.

— Знаеш ли накъде отиваме? — поинтересува се Джуел.

— И още как! — прогърмя в отговор драконът.

После рязко се метна и я хвана с острите си нокти. Тя рязко изписка и пое дълбоко въздух. Чудовището се наведе и раззина челюсти — явно се канеше да я разкъса на части. Джуел се заизвива бясно, задърпа се и се изхитри да се освободи толкова, че да изрита дракона със задните си крака. Копитата улучиха чудовището право в корема. Той изсъска и изтърва жертвата си. Като се завъртя около оста си и зае правилно положение, тя размаха криле и напразно се опита да набере необходимата й височина. Искаше да достигне облаците. Но насреща й се мярнаха ужасните зъби. Без да съобразява точно какво прави, тя се преобрази на ястреб, плясна с криле и полетя като стрела нагоре. Правейки резки завои наляво и надясно, Джуел уплашено се заоглежда назад — къде ли се намираше драконът?

— Юначага! — долетя похвала откъм гърба й.

Огледа се — беше до нея! Панически смени посоката, преметна се през чудовището и се оказа зад гърба му. После се разяри и започна да го удря по опашката.

— Лъжец! — викаше тя. — Обеща, а излъга! Това ли е честта на драконите?

— Естествено.

— Какво! Вие сте и лъжци?

Просто бе невъзможно да си представи бързината на дракона. Само преди миг беше отпред, а вече се носеше над нея. Чудовището я обгърна с крилото си като в мрежа и полетя право надолу. Докато падаха, Джуел трепереше и се мяташе като изплашена птица. С неочаквана точност драконът се приземи на върха на черна скала. Пъхна главата си под крилото — от ноздрите му излизаше жар, а очищата му се оказаха зелени. Помириса плячката си. Наежила се, Джуел твърдо издържа погледа му.

— Излъга, а сега се каниш да ме убиеш! — викна задавено.

Драконът изглежда се смути.

— Разбира се, че те излъгах. Нима не са те предупредили, преди да те изпратят на двубой?

— Никой не ме е изпращал! — визкликна през сълзи тя. — Просто минавах оттука и това е всичко.

Непоносимата горещина накара дъхът й да секне.

— Дай ми поне малко въздух!

Драконът изсъска, но поотвори крилото си.

— Струва ми се, че за тебе е най-добре да приемеш истинския си образ — подчертано изрече чудовището.

Нощта изпускаше мъгли. Хладният въздух я ободри леко.

— Защо пък не — отвърна тя, след като размисли. Съсредоточи се и отново се превърна в Джуел, стройното момиче, обвито в нишките на невронната Мрежа. А около Мрежата, приличащ на сияен ореол, блестеше прозрачният космически кораб.

— Гледката впечатлява — милостиво изрече драконът. — Впрочем, исках тебе да разгледам, а не кораба.

Джуел разтопи образа на кораба. Самотна, изплашена и разтреперана се изправи пред дракона.

— Наричам се Джуел — каза тя.

Драконът отметна глава назад и яростно изрева. Ехото се изгуби по околните планини.

— Не съм те питал за името ти — ревеше той. — Защо ми го каза?! — огромен пламък се стрелна от страшната паст и се стопи в нощната мъгла. Лапите отчаяно задраскаха скалите.

— Какво ти става? — извика Джуел и закри с длани ушите си.

Най-сетне драконът затихна, нещо повече — наведе тъжно глава и я заклати насам-натам.

— Сега и аз ще трябва да ти кажа името си и за нищо на света не бих могъл да те излъжа и да те нападна.

Джуел се намръщи.

— Не го взимай толкова навътре. Не ми трябва името ти.

Драконът съвсем се натъжи.

— Наричам се Острокрил Въртоопашат Ветродухач Страшилището на Висотите.

— Така и не ми трябва!

— Наричай ме просто Острокрил. Господар съм на четирите най-бързи…

— Самохвалко, това си ти — студено каза Джуел.

Той замълча засрамено. И тромаво се раздвижи — терасата беше тясна за двамата.

— Искам просто да продължа полета си — каза Джуел. — Както усещам, на твойта помощ не бива да се надявам.

— Ама ти наистина не си дошла тук за двубой? — засегнато попита драконът.

Тя се замисли — нима наистина го бе обидила с нещо? Острокрил започна да я оглежда внимателно.