Кърт Вонегът - Синята брада

По отношение на медалите си казах на Мерили, че вероятно съм получил заслуженото.

Между другото Тери Кичън страхотно ми завиждаше за „Войнишкия медал“. Той самият имаше „Сребърна звезда“ и твърдеше, че един войнишки медал струва колкото десет звезди.

— Видя ли човек с медал, веднага ми се приплаква — рече Мерили. — Иска ми се да го прегърна и да му кажа: — Бедничкият! Колко ли ужасни неща си преживял, за да осигуриш спокойствието на жената и децата, там, у дома!

После каза, че искала да иде при Мусолини, който имал толкова много ордени и медали, че куртката му била покрита с тях чак до кръста. И щяла да му каже следното:

— Как изобщо е останало нещо от теб, след като си преживял толкова много ужасни неща?

След което се върна на нещастния израз, който бях употребил по телефона.

— Каза, че по време на войната си тръскал косата си от котенца, или нещо подобно, нали?

Казах, че съжалявам за този израз и наистина беше така.

— Никога не бях го чувала — призна тя. — Доста се позамислих върху значението му.

— Забрави, че съм го казал — предложих аз.

— Искаш ли да чуеш до какво заключение стигнах? — попита тя. — Че там, където си воювал, жените са били готови на всичко за храна и закрила на своите деца и възрастни родители. Просто защото мъжете им са били мъртви или далеч. Близо ли съм до истината?

— Ох, боже, боже! — въздъхнах аз.

— Какво има, Рабо? — попита ме тя.

— Улучи право в десетката — отвърнах.

— Не беше много трудно да се досетя — рече тя. — ’ Единственият смисъл на войната се състои именно в това

— да постави жените в безнадеждно състояние. Войната винаги означава битка на мъжете срещу жените, макар мъжете да се преструват, че воюват помежду си.

— Понякога се преструват доста успешно — отбелязах аз.

— Защото знаят, че който се преструва най-добре, ще Получи медал, а снимката му ще се появи във вестниците

— отвърна тя.

— Имаш ли изкуствен крак? — попита ме тя.

— Не — рекох.

— Лукреция — жената, която те посрещна, е изгубила и един крак, заедно с окото си. Помислих си, че и твоето положение може да е такова…

— Нямах този късмет — рекох.

— Една сутрин тръгнала през ливадата да занесе две скъпоценни яйца на съседката, която родила през нощта

— поясни Мерили. — И стъпила върху мина. И до, днес не знаем коя от воюващите страни е виновна. Знаем единствено виновният пол. Само мъж може да направи такъв дяволски уред и да го закопае в земята. Преди да си тръгнеш, опитай да я накараш да си покаже медалите…

После добави:

— Жените са толкова безполезни и лишени от въображение, нали? Вечно мислят, че в земята се заравят само семенца, от които се ражда нещо красиво или годно за ядене. А единствената ракета, която биха си позволили да изстрелят към ближния, е топка или булченски букет.

— Добре, Мерили — въздъхнах аз, безкрайно уморен.

— Постигна това, което си беше намислила. Никога през живота си не съм се чувствал толкова зле. Единствената ми надежда в момента е Арно да бъде достатъчно пълноводна, за да мога да се удавя! Ще ми позволиш ли да се завърна в хотела?

— Не — рече тя. — Мисля, че просто успях Да сваля самочувствието ти на онова ниво, което мъжете винаги изискват от жените. И ако наистина съм успяла да сторя това, с удоволствие ще потвърдя поканата си за чаша чай, която ти отправих по телефона. Кой знае, може пък и отново да станем приятели!

Мерили ме въведе в малка и уютна библиотека, в която, по собствените й думи, покойният й съпруг държал великолепната си колекция от хомосексуална порнография. Попитах я къде е дянала книгите, а тя отвърна, че ги продала за много пари, а парите разпределила между прислужничките си — всички малко или повече пострадали от войната.

Седнахме един срещу друг в меки столове, разположени край малка масичка за кафе. Тя ми отправи една ослепителна усмивка и каза:

— Ето го най-сетне моето младо протеже! Как е работата? Отдавна не бяхме се срещали. Казваш, че бракът ти е пред провал, а?

— Съжалявам, че го казах — отвърнах аз. — Съжалявам за всичко, което ти казах. Чувствам се като кълбо прежда, с което си е играла котката!

Чаят ни поднесе жена, която вместо ръце имаше две стоманени щипки. Мерили подхвърли нещо на италиански и жената се засмя.

— Какво й каза? — полюбопитствах аз.

— Че бракът ти е в руини — отвърна тя.

После жената с щипките каза нещо на италиански и аз Помолих за превод.