Кърт Вонегът - Синята брада

Втората загадка беше следната: защо правоъгълниците между подпорните колони на нивото на пода бяха голи? Как е възможен подобен пропуск от страна на собствениците, които очевидно са разбирали от изкуство? Когато ги видях, те бяха боядисани в съвсем блед розово-оранжев цвят, който доста ми заприлича на една от разновидностите на „Сатийн Дура-лукс“, която май се наричаше „Здрач в Мауи“…

Доктор Ким (доктор Бум или доктор Сук) обяснява това с факта, че на тези места някога е имало фигури на езически божества, които са отдавна унищожени или изгубени. Защото не са ги замазали с боя, както обикновено се правело в онези години, а направо ги изчегъртали от стените. Това станало по време на изгнанието на Медичите, започнало през 1494 година (само две години след откриването на Америка) и приключило през 1531-ва. Стенописите били унищожени но настояване на доминиканския монах Джироламо Савонарола, който се заел с тежката задача да изкорени езичеството, отровило Флоренция по времето на Медичите.

Стенописите са били дело на Джовани Вители, за когото не се знае нищо друго, освен че вероятно е бил родом от Пиза. Човек лесно може да стигне до заключението, че той е бил Рабо Карабекян на своето време, а Християнският фундаментализъм — неговата „Сатийн Дура-лукс“.

Ким Бум Сук между другото бил изхвърлен от родната си Южна Корея, защото основал студентска организация, която се борела за промяна на образователната система.

Джироламо Савонарола между другото бил обесен и изгорен на пиацата пред някогашното палацо на Иноченцо Де Медичи „Невидимият“ през 1494 година.

Наистина обичам историята. И не разбирам защо Силести и нейните приятели не се интересуват повече от нея.

Сега си представям, че ротондата на онова палацо със своите езически и християнски стенописи е била нещо като опит да се създаде атомна бомба по времето на Ренесанса. Този опит е струвал много пари, ангажирал е най-блестящите умове на своето време, концентрирал е в едно ограничено пространство и по странен начин най-могъщите сили на Вселената — такава, каквато е била възприемана през XV век.

А оттогава до днес Вселената положително е извървяла дълъг, много дълъг път.

Ето какво пише Ким Бум Сук за Иноченцо Де Медичи „Невидимият“: той бил банкер, което аз предпочитам да преведа като „лихварска акула и изнудвач“ или просто „гангстер“ и това би отговаряло най-точно на съвременната терминология. Бил едновременно най-богатият и най-малко известният член на прочутата фамилия. Никога не е рисуван, имал само един мраморен бюст, който скулпторът Лоренцо Гиберти му направил като дете. Натрошил го със собствените си ръце, когато навършил петнайсет години и го хвърлил в Арно. В зряла възраст не ходел на приеми и не давал такива, никога не излизал на разходка из града, придвижвал се само със закрита карета.

След като строителството на двореца му завършило, той се появявал пред най-близките си сподвижници, включително и пред двама от братовчедите си, които били Папи, единствено в ротондата. Те имали право да стоят на прага, докато той, облечен в безформено монашеско расо и мъртвешка маска на главата, заемал средата на помещението.

Удавил се по време на изгнанието си във Венеция. Тогава спасителните пояси все още не били открити.

Когато Мерили каза по телефона да отивам веднага в двореца, тонът на гласа й, комбиниран с признанието, че точно в този момент мъже в живота й няма, ме накара да повярвам, че най-много след два часа ще мога отново да се наслаждавам на най-сладостната страст в живота си — при това не като неопитен юноша, а като препатил герой от войната, груб и мъжествен космополит!

Аз на свой ред побързах да я предупредя, че в бой съм загубил окото си и ще нося превръзка. После й признах, че съм женен, но бракът ми се разпада.

Страхувам се, че й казах и още нещо — че през войнските си дни непрекъснато съм „разресвал косата си от котенца“, което би трябвало да й внуши, че през ръцете ми да минали купища жени. Всъщност този малко странен идиом е вариант на една метафора, която звучи далеч по-смислено: човек, който е прекарал дълго време под обстрела на противника, спокойно може да каже, че е вадел трески от косата си.

И тъй, аз се появих в уречения час изпънат като струена от суетност и похотливост. Една прислужничка ме подведе по дълъг коридор, който водеше към ротондата. Всичките прислужници на графиня Портомаджоре бяха жени, включително портиерите и градинарите. Тази, която ме посрещна, беше недружелюбна мъжкарана, а гласът, с който ми заповяда да спра в ротондата, ми прозвуча съвсем фелдфебелски.