Кърт Вонегът - Синята брада

Когато Британската енциклопедия пише оръдия, това наистина означава истински артилерийски установки, а не някакви си пушки и пищови.

Така е. Но като се има предвид, че Грегъри и вечната му сянка Джоунс не са имали и понятие от оръжия, можем да приемем, че са им видели сметката с всичко — танкове „Матилда“, автомати „Стен“ или „Брен“, или пък с пушки „Енфийлд“, на които са били затъкнати щикове.

Защо Мерили е заминала за Италия заедно с Грегъри и Джоунс? Защото е била влюбена в Грегъри, а и той в нея. Просто и ясно, нали?

По време на неотдавнашното си пътуване до Ню Йорк открих само най-източната от трите къщи, които някога бяха принадлежали на Грегъри. В нея се помещаваха канцелариите и жилищата на представителството на емирата Салибар към Организацията на обединените нации. За пръв път чувах за емирата Салибар, няма го дори в Британската енциклопедия. Там открих само някакво градче насред пустинята, което носеше това име. Население единайсет хиляди души, горе-долу колкото населението на Сан Игнасио. Сърк Бърман каза, че е крайно време да си купя по-ново издание на енциклопедията, а също и няколко вратовръзки.

Голямата дъбова врата с яки халки си е същата, няма го само мандалото — глава на Горгона. Грегъри го беше взел със себе си в Италия, след войната го видях окачено върху вратата на двореца на Мерили във Флоренция.

Може би вече е емигрирало някъде другаде, тъй като любимата на мен и цяла Италия графиня Портомаджоре умря в съня си през същата седмица, в която предаде богу дух и моята скъпа Едит.

Каква седмица беше това за стария Рабо Карабекян!

Средната къща беше разделена на пет апартамента, но един на всеки етаж, включително приземието. Разбрах това от пощенските кутии и звънците във фоайето.

Само не ми споменавайте за фоайета, моля ви! След малко ще поговорим подробно за тях! Всяко нещо с времето си.

В средната къща някога се намираха гостната, в която ме заключиха през онази вечер, голямата столова на Грегъри беше точно под нея. По-надолу се редуваха библиотеката му, пълна със справочници и склада с пособия за рисуване в мазето. Най-любопитно ми беше какво е станало с най-горния етаж — там, където някога беше част от ателието на Грегъри с неясната звездна светлина. Исках да разбера дали тази светлина още е там и, в случай че е така, дали някой е открил начин да спре разсейването й през пролуките на покрива, или през тях продължава да прониква вода и да създава онази неповторима музика на капките в многобройните тенджери и кофи, подложени отдолу.

Нямаше кого да попитам и това си остана загадка за мен. Ето ти пример за един пълен провал на разказвача, скъпи Читателю. Но така и не разбрах нищо, това е истината.

Ето ти и още един пример. Съдейки по пощенските кутии и звънците, западната къща беше основно променена. На приземния етаж имаше три апартамента, над него — още два. Някога тук живееше прислугата на Грегъри, аз също получих малка, но приятна стаичка. Между другото, стаята на Фред Джоунс не беше тук, а в представителството на Емирата Салибар, точно до спалнята на Грегъри и Мерили.

Жената излезе от къщата с двойните и тройните апартаменти. Беше възрастна и трепереше, но все още си личеше повяхналата й хубост. Впих очи в лицето й и усетих как нещо в главата ми помръдва. Аз я познавах, но тя не ме познаваше. Никога не се бяхме срещали. Спомних си, че съм я гледал на екрана, преди много години, разбира се. Секунда по-късно в главата ми изплува и името й — тя беше Барбира Менкън, бившата съпруга на Пол Слейзингър. Той бе прекъснал контактите си с нея преди много години и вече не знаеше дори къде се намира. Тя отдавна не беше участвала във филм или театрална постановка, но ето я пред мен — жива и здрава. В този квартал живееха и други известни актриси, например Грета Гарбо и Катрин Хепбърн.

Не я заговорих. И какво ли бих могъл да й кажа? „Пол е добре и ви изпраща много поздрави“? Или пък: „Я ми кажете как умряха родителите ви?“

Обядвах в „Сенчъри клъб“, където членувах в продължение на много години. Оберкелнерът беше нов и аз го попитах какво е станало с предишния — Робърто. Той отвърна, че Робърто умрял на място точно тук, пред клуба. Блъснал го някакъв велосипедист, който се движел срещу забранителния знак.

Казах „много жалко“ и човекът горещо ме подкрепи.

Не видях познати, но това не ме учуди особено. Защото всичките ми познати са мъртви. В замяна на това се сприятелих на бара с един доста по-млад от мен човек. който се оказа писател на книжки за младежи, също като