Кърт Вонегът - Синята брада

Старецът се прибрал доволен в работилницата, затръшнал вратата зад себе си и обещал на Грегорян такъв бой, какъвто не бил ял досега. До този момент Грегорян търпял побоищата му като всеки нормален чирак. Но сега отскочил в ъгъла и се изсмял право в лицето на господаря си.

— Как смееш? — ревнал Бескудников, побеснял от гняв.

— Ще ти се присмивам, докато съм жив! — отвърнал Грегорян, после подробно му обяснил играта с фалшивата и истинската банкноти. — Вече не мога да науча нищо от теб, защото съм по-добър! — обявил накрая той. — Аз съм най-гениалният гравьор на света след като успях да измамя самият кралски майстор на ценни книжа! Дори да се окажа редом с теб на пазара с примка на шията, пак няма да се разкая. И знаеш ли какво ще ти кажа? Ще ти призная, че си бил прав — наистина не съм толкова талантлив, колкото си мислех. А после ще кажа сбогом на жестокия свят. Сбогом!

Още същия ден Дан Грегорян напуснал Бескудников и станал калфа на друг гравьор, който се занимавал и с илюстрация на детски книжки. Фалшификацията му никога не била открита, или поне никой не я свързал с него или Бескудников.

— А Бескудников със сигурност не е споделил истината с никого — заключи Грегъри. — И никой не е научил защо се е разделил с най-способния си чирак.

После каза, че ми е направил услуга с това враждебно посрещане.

— Понеже си далеч по-голям от момчето, което бях, когато надминах Бескудников, няма да си губя времето да ти възлагам неща от сорта на прекопиране на банкноти — рече той, после потъна в размисъл. Но аз бях сигурен, че още преди пристигането ми беше намислил най-дяволската работа на света, която да ми възложи.

— Аха! — извика. — Сетих се! Ей там, дето стоиш, ще сложиш един статив и ще почнеш да рисуваш тази стая. Искам рисунката да не се различава по нищо от фотография! Надявам се, че това ти звучи като гадна задача, нали?

— Да, сър — с мъка преглътнах аз. — Задачата наистина е гадна.

— Чудесно! — възкликна той.

Току-що се върнах от Ню Йорк, където не бях стъпвал от две години. Ходих там по настояване на Сърк Бърман, при това сам. Така съм щял да си докажа, че все още съм здрав, че нямам нужда от никаква помощ и не съм станал инвалид. Вече е средата на август и тя е тук повече от два месеца. Което означава, че цели два месеца аз пиша тази книга!

Тя се кълнеше, че град като Ню Йорк не може да не ме подмлади, особено ако обиколя местата, които помня от първото си пътуване там, непосредствено след дългото пътуване от Калифорния.

— Мускулите ти веднага ще ти покажат, че са почти толкова пъргави, колкото са били в онези дни — рече тя. — А стига да му позволиш, и мозъкът ти ще реагира с онази упоритост и вълнение, които е изпитвал тогава.

Всичко това звучеше примамливо. Но знаете ли какво се оказа? Че тази мадама ми е залагала капан.

Предвиждането й се сбъдна донякъде, макар че тя пет пари не даваше за това. Искаше само едно — да ме разкара за малко от имението, за да може на спокойствие да се рови, където пожелае.

Все пак не беше успяла да проникне в хамбара за картофи. Просто защото не бе имала достатъчно време да го стори. Достатъчно беше да иде в килера и да се въоръжи с лост и някое по-здраво извито желязо.

А аз действително се почувствах пъргав и млад, когато слязох на Гранд Сентрал и поех към трите къщи от кафяв пясъчник, които някога бяха принадлежали на Дан Грегъри. Днес те вече отново бяха отделни жилища, това го знаех отдавна. Бяха ги разделили приблизително по времето, когато умря татко, около три години преди Съединените щати да влязат във войната. Коя война? Пелопонеската, разбира се. Дали някой друг освен мен помни Пелопонеската война?

Започвам отново:

Жилището на Дан Грегъри беше отново разделено на три отделни къщи малко след като той, Мерили и Фред Джоунс заминаха за Италия, където искаха да участват във великия социален експеримент на Мусолини. Макар че и той, и Фред, вече бяха надхвърлили петдесетте, те получиха разрешение да носят италиански униформи, при това лично от Мусолини. Без нашивки и звездички, разбира се, но в замяна на това имаха съвсем конкретна задача — да рисуват италианската армия по време на бой.

Убиха ги точно една година преди Съединените щати да се включат във войната — между другото, точно против Италия. Както и против Германия, Япония и още някои страни. Намерили смъртта си на седми декември 1940 година край египетското селце Сиди Барани, където трийсет хиляди англичани разбили напълно осемдесетхилядна италианска армия. Според Британската енциклопедия в тази битка били пленени четирийсет хиляди италианци, плюс четиристотин оръдия.