Ани Воте - Гласът на света

Ракети се издигаха към нощното небе и пръскаха едри огнени искри. Заглъхнали звуци на песни се носеха откъм езерото; лодките се люлееха по вълните, в които се отразяваха разноцветните светлини на лампионите.

Когато лодките с гостите се понесоха по тихите води на езерото, Андреа чакаше в една разкошно украсена гондола принц Хоенщайн, с когото бяха уговорили да пътуват заедно. Не можеше да разбере, къде се бавеше той още.

Русият лодкар, който трябваше да вози графинята и принца, потопи нетърпеливо веслата.

В същия миг откъм замъка се спусна към лодката високата, широкоплещеста фигура на Халфдан Ериксон. Той се стъписа, когато видя сама Андреа, която бе метнала един бял дантелен воал върху русите си коси, ала тутакси скочи решително в лодката и каза на лодкаря, като взе веслата от ръцете му:

— Нямам нужда от вас, аз ще карам сам.

Лодкарят скочи послушно на брега и няколко мощни удара с веслата отведоха бързо лодката навътре в езерото.

Всичко това стана за няколко мига.

Андреа седеше като вцепенена. Ужасените й, почти безумни очи не се отместваха от неподвижното лице на мъжа, чийто поглед беше отправен мрачно към нея.

Тя искаше да извика, да го накара да обърне назад лодката, ала устните й не бяха в състояние да отронят нито една дума.

— Силата предхожда правото — изсмя се изведнъж Халфдан Ериксон. — Не изглеждате много очарована, милостива графиньо, от това, че аз, роденият в праха клетник, се одързостявам да управлявам вашата лодка, когато за тази чест бяха предвидени други, знатни гости.

Андреа сви презрително рамене и загърна по-плътно бялата си шия със сребърната лисица.

— Ако не сте добър гребец, господин Ериксон — отвърна тя саркастично, — може тая нощ двамата да намерим гроба си сред водните лилии. Мюгелското езеро е твърде коварно. Бих ви посъветвала да обърнете лодката назад и да потеглите отново с вашата сътрапезница, както беше наредено.

Ериксон забеляза с открито тържествуване, че нейното равнодушие беше само привидно.

— Страхувате ли се от мене, графиньо?

— Аз? От вас? Страхувам се най-много от това, че не зная, доколко сръчен сте в управлението на лодка. Всъщност съвсем безразлично ми е с кого от моите гости ще се возя и ще гледам красивата игра на огньовете.

Една светла ракета се издигна с глухо съскане и се разсипа в пъстроцветен огнен дъжд под тъмното небе.

— Сигурен съм, че ще се яви буря, графиньо — рече злорадо Ериксон. — Погледнете само, как лодките с пъстрите светлини се мъчат да останат колкото е възможно по-близко до брега. О, ще бъде весело.

Нещо диво, буйно трепна върху лицето на Халфдан и Андреа почувствува смътно, че може би часът на отплатата наближаваше. Искаше да го помоли да обърне лодката назад, към брега, ала устните й, мимо волята й, останаха затворени.

Далеч, все по-далеч летеше лодката по вълните. Замъкът едва се виждаше в далечината като малък, искрометен скъпоценен камък.

— Вижте там вашия свят, графиньо — рече насмешливо Халфдан, като посочи замъка. — Колко тесен и малък е той! А вижте тук моя свят!

Той обгърна с ръка широко разлятото езеро, над което в същия миг проблесна първата светкавица.

— Даде ли ви този свят онова, което очаквахте? Не, не вярвам, ала вие сте упорита, графиньо. Вие все още гоните блуждаещите огньове.

Една страшна гръмотевица разтърси простора.

Андреа прехапа устни. Халфдан Ериксон не биваше да я види страхлива.

Ненадейно Халфдан се изправи в малката лодка и я остави нехайно да се носи по вълните.

— Сега, управлявайте добре кормилото, графиньо — изсмя се той, — за да стигнете сигурно пристанище.

— Вие сте обезумял — извика в уплаха Андреа. — При тази буря е невъзможно да се върнем назад. Трябва да се опитаме да свием наляво, за да се доберем до тесния ръкав на Шпрее, иначе сме загубени.

— Защо този страх, графиньо, за кого искате да запазите този драгоценен живот?

— За моето дете — отрони се тихо от устните на Андреа.

Ериксон се засмя, ала седна отново и пое в ръцете си веслата. Андреа обърна кормилото, мъчейки се да запази посоката към Рансдорф.

— Как сама се мамите, графиньо! Сякаш някога сте мислила за нещо друго, освен за собственото си Аз! Детето, малкото дете, какво значи то за вас? Нищо, защото неговото съществувание е лъжа и измяна. Или бихте могла да отречете, че с ледена усмивка вие разбихте жизненото щастие на един човек, към когото инак се стремеше цялата ви душа? Ще отречете ли, че заради блясъка на света, заради окаяния външен вид на нещата, вие убихте жестоко душата, една пламенна, жадна за щастие душа, всички мисли, на която бяха насочени към вас? Сега, Андреа, наистина короната блести над хубавото ви чело, ала аз виждам тръните, които ви раздират до кръв и се радвам. Това звучи жестоко, но имахте ли вие милост, когато разрушихте моя храм, когато разбихте кумира, който царуваше там? Животът не ни съедини, Андреа, може би сега ще ни съедини смъртта…