Ани Воте - Гласът на света

„Естествено той също е смаян от тази интимност на госпожица Рамлер с Ериксон“ — помисли Андреа и почти не слушаше мечтателните излияния, които възбудено й шепнеше принц Хоенщайн, седнал до нея; едва по-късно тя се обърна бавно отново към принца, чиито ласкателства инак не я оставяха съвсем равнодушна. Тя беше твърде недоволна, макар принцът пламенно да я уверяваше, че уреденото от нея празненство се е превърнало в приказен сън.

„Еберхард никак ли не е ревнив? Не — помисли тя с горчивина, — той дори и не поглежда към мене. Седнал е като пън до баронеса Волфсег, така, сякаш не е домакин, а съвсем чужд гост.“

Веднага след ставането от трапезата Тина побърза да отиде при малкия Гюнтер; тя го взе в скута си и той тутакси започна да маха радостно с ръчичките си.

— Просто да не повярва човек — рече тетка Лена, — как се промени малкият господин граф!

В същия миг на вратата се появи граф Еберхард. Той погледна смаян нежната моминска фигура, която с розов венец в косите, подаваше шишето с млякото на детето. Той също се почувствува затрогнат от тази гледка, както по-рано неговата съпруга, сякаш виждаше пред себе си образа на мадона, пример на чиста, свята майчина любов.

Тетка Лена се измъкна плахо през вратата; тя винаги предпочиташе да стои по-далече или въобще да я няма при господаря й, чиято повелителна осанка я объркваше.

Тина вдигна очи, страните й бяха румени.

— Вижте само, господин графе, колко мил и послушен е вече малкият. Ще вземете ли шишето?

Тя подаде на Еберхард изпитото до дъно шише и той го сложи внимателно на масата.

Малкият Гюнтер се протегна лениво върху скута на Тина и погледна усмихнато между дългите мигли на полузатворените си очички към нея. Тя се наведе и целуна сърдечно детето по нежните, малки устни, които й се усмихваха като ухаещи, нежни розови листца.

През широките прозорци падаха последните отблясъци на слънцето. Те припламваха пурпурно върху последните рози в косите на Тина и изведнъж Еберхард почувствува неотразимо, че би трябвало да коленичи за молитва пред тази девойка, която бе взела тъй майчински топло присърце неговото клето, малко дете, неговия Гюнтер, който роден без любов — той чувствуваше това — щеше да остане завинаги сиротен в живота си. Той погледна умолително Тина, взе детето от ръцете й и го целуна по устата, върху която преди малко бяха лежали нейните топли устни.

Никой от двамата не пророни дума. Еберхард излезе тихо навън и веднага след него в стаята влезе тетка Лена, хвалейки непрекъснато послушното дете. Тина го сложи в ръцете на бавачката и също напусна детската стая, в която наследникът на големия род скоро заспа здраво и сладко.

Изпълнена от най-противоречиви чувства, Тина побягна в градината. Тя самата не знаеше, какво я бе разтърсило тъй дълбоко. Знаеше само, че мъжът, който преди малко бе излязъл тъй тихо от стаята, страдаше дълбоко и тежко. И тя имаше чувството, че трябва да пристъпи с топлота към него, да застане редом с него, тя, която вътрешно също беше тъй разкъсана и тъй се нуждаеше от утеха.

Тина навлезе още по-навътре в парка, където бе започнало вече да се здрачава.

Там долу светеха вече първите лампиони на гондолите и откъм определеното за танци място се носеха звуците на игривите виенски валсове.

— Гръм и мълнии, пипнах ли ви най-сетне — прозвуча ненадейно един малко пресипнал глас в ухото й и тя видя уплашена насреща си безбрадото лице на младия Волфсег, което се наклоняваше към нейното.

— Къде току се врете? — запита я той почти гневно. — Търся ви непрекъснато от един час насам! Вие трябва да танцувате с мене.

— Съжалявам, господин барон — отвърна Тина, като го измери с отблъскващи очи, — нямам никакво намерение да танцувам, още повече, че и госпожа майка ви не би погледнала с добро око на това.

— Не ме е грижа за майка ми. Аз ще танцувам с вас.

Той беше видимо под силното влияние на изпитото вино — лицето му пламтеше тъмночервено под бялорусите коси.

— Освободете пътя, господин барон, инак ще бъда принудена да викам за помощ.

— Подобна постъпка не би ме учудила у вас. Как ли умеете да драскате! Да, червените коси винаги са опасни. Ала съвсем не мога да проумея, защо е тази превзетост у вас? Боже Господи, щом човек има сестра, която танцува в „Зимната градина“, наистина няма защо да се плаши толкова. Впрочем Грета е дяволски мила, малка жабка. Прекарах възхитителни часове с нея.

Той целуна въодушевено върховете на пръстите си и погледна нагло в ужасеното лице на Тина.