Джоан Виндж - Снежната кралица

— Еъриенрод… Еъриенрод! — Муун почувства мощта на суеверието на Летните хора, усети как то светкавично се разпространява като параноя сред тълпата, представи си ехото от него в целия град. Знаеше, че сега трябва да го спре… да го спре, преди да загуби всичко. Как… как да ги спра? Думите й се превърнаха в молитва, когато постави ръка на знака върху шията си. Сибилският знак…

— Народе на Тийумат, деца на Морето! — Тя вдигна ръка, дръпна яката на дрехата си и разкри татуирания трилиственик. — Аз съм сибила! Вижте моя знак… Аз служа вярно и честно на богинята. Името ми е Муун Даунтрейдър Самър и ще бъда ваша кралица. Пазителят на цялата мъдрост говори чрез мен на вас. Питайте и ще отговоря и никога няма да ви кажа неверни неща.

Тълпата притихна. Зимните хора бяха безмълвни от несигурност, Летните хора — безмълвни от благоговение пред неоспоримото доказателство за превъплъщението на тяхната кралица, пред символа на тяхното прераждане и божественост. С крайчеца на очите си Муун видя странния израз, който премина по лицата на чуждоземците.

От реакцията им тя не долови вина, нито уважение, нито разбиране на това, което беше казала.

Спаркс стоеше на мястото, запазено за нейния бъдещ съпруг. Червената му коса светеше като фар, лицето му беше напрегнато Тя мълчаливо зае мястото си до него, отмести поглед от тълпата и се взря в морето, там, където все още плуваха клонките. Тълпата продължаваше да чака несигурна, мърмореща.

— Те очакват да кажете още няколко думи, господарке. — Един от семейството Гудвенчър, който беше в състава на церемониалмайсторите, се наведе към нея.

Муун кимна. Чудеше се какви трябва да бъдат думите, които ще накарат тълпата да й повярва. Как човек може да се промени толкова много и все пак да съхрани тяхното доверие? Но все пак трябваше да има такива думи.

И думите изплуваха не от някое закътано пространство на ума й, а от силата на собственото й усещане.

— Хора на Тийумат, богинята ме благослови веднъж, като ми прати човек, който да сподели живота си с мен. — Тя погледна към Спаркс — Тя ме благослови втори път, като ме направи сибила, и трети път, като ме коронова за кралица. Аз много мислих върху своята съдба и съдбата на този свят, който е на всички нас. Аз се молих богинята да ми покаже начина, по който да изпълня нейната воля и да стана неин жив символ И тя отговори на молитвите ми — По начин, който никога не съм си представяла. Муун погледна към морето и тайните, които лежаха под тъмните му води. — Аз зная, че има причина, поради която тя ви се откри като сибила чрез мен Все още не зная какво ще бъде бъдещето, но зная, че за да го създам пълноценно, ми трябва помощ… помощ от всички вас и особено от други сибили. Лятото дойде в Карбънкъл и този град вече не е затворен за сибили, защото сибилите принадлежат тук! Островитяни, когато се върнете по домовете си, поканете вашите сибили да дойдат тук, ако могат… да дойдат при мен, за да научат своята задача в сътворяването на бъдещето.

Тя сиря. Напрегна се да разбере дали тълпата приема думите й или не. Улови някои погледи на Летните хора на трибуната. Почувства облекчение, като видя, че те я гледат с възторжена изненада. Зимните хора щяха да възнегодуват. Тя чувстваше това инстинктивно, спомни си техния страх и презрение. Реши, че трябва да даде нещо и на тях като част от бъдещето. Погледна чакащите чуждоземци, съзнавайки риска, който поемаше с това предложение за крехко равновесие, което трябваше да ги крепи, докато бяха на този свят.

— Ако аз… ако ви се струва, че се отклонявам от традиционните норми като Лятна кралица и навлизам в непозволени дълбочини, имайте вяра в мен. Спомнете си, че съм избрана от богинята и че само аз следвам нейната воля… — Тя най-после се почувства сигурна от мисълта, че това което им казва, беше истина. — Тя ме води, тя чертае моя курс по непознати звезди. Погледна отново чуждоземците. — Моята първа заповед като нова кралица е чуждестранните притежания на Зимните хора да не се изхвърлят в Морето. Чуйте ме! Нещата, направени от чуждоземците, обиждат водите, те задушават Морето със своята мръсотия. Нека Зимните хора сами изберат какви приношения да направят. Времето… времето ще се погрижи за останалото! — Тя усети, че укрепи позициите си срещу нарастващата ярост на Летните хора.

Долови само слаб шепот и недоумение, тук-там лек смях и ръкопляскане от някой изненадан Зимен човек. Муун пое дълбоко дъх, почти не смееше да повярва… Те ми се доверяват! Те ме слушат, те ще направят всичко, което им кажа… и най-носле разбра онова, което знаеше Еъриенрод: колко лесно властта, подобно на огъня, може да я изпепели и да разруши онова, което градеше.