Джоан Виндж - 47 ронини

Защото понякога истината е по-странна от измислицата.

Благодаря на Стивън Търнбул (консултант на филма „47-те ронини“) за многобройните му превъзходни книги, посветени на японската военна история, особено за „Отмъщението на 47-те ронини — Едо 1703“ (серия „Рейд“, Оспри Паблишинг). Много полезни ми бяха и „Даймио от 1867 г.: Самураите военачалници от епохата на управлението на шогуните в Япония“ от Тадаши Ехара; „Ежедневният живот в Средновековна Япония“ от Чарлс Дж. Дън и Лорънс Бродерик; „Поучението на демона за бойните изкуства“ от Исаи Чозанши, в превод на Уилям Скот Уилсън, и „Сепуку: История на самурайското самоубийство“ от Андрю Ранкин.

За текста, съчетан със снимки, съм благодарна на „Самураят“ от Мицуо Куре (серия „Европа Милитариа“) заради многобройните фотоси и подробните исторически възстановки, показващи различни аспекти от военните техники на самураите, и на „Самурайският замък“ от Фиона Макдоналд, с илюстрации от Джон Джеймс и Дейвид Антрам.

Също така благодаря на Google.com, Wikipedia.com и SamuraiWiki.com — „пътеводители на боговете“, ако те не могат да ви предоставят търсеното от вас, вероятно могат да ви кажат къде да го намерите.

Защото понякога измислицата е по-истинска от фактите.

Благодаря на Стан Сакаи за майсторската му комиксова адаптация на самурайската легенда в „Усаги Йоджимбо“; на Лора Джо Роуланд за ярката й и завладяваща историческа криминална серия „Сано Ичиро“, в която действието се развива в епохата на 47-те ронини; на Вацуки Нобухиро за неговата комиксова поредица „Рурони Кеншин“ и анимационната серия по нея; на Хаяо Миядзаки за „Принцеса Мононоке“ и други анимационни филми. Изказвам моите благодарности и на създателите на много други комиксови и анимационни серии, по-специално „Мечът на Безсмъртния“ от Хироаки Самура и „Скитникът“ от Такехико Иноуе — действието и в двете се развива в епохата на Токугава.

Защото понякога едно изображение е равностойно на хиляда думи.

Художниците на укийо-е (японска гравюра), които са изобразили епохата, в която са живели, и легендите за тяхното минало с такава въздействаща красота, и по-специално художниците Йошитоши, Куниоши, Кунисада, Хирошиге, Хокусай (и още толкова много други, че е трудно да ги изброя поименно), които не само дълбоко са повлияли на европейския импресионизъм, но и продължават да вдъхновяват техните потомци, които творят съвременните графични романи, комикси и анимационни филми, както и художници и любители на изкуството по целия свят.

Бих искала също така да благодаря на моя редактор в „Тор Букс“ Джеймс Френкел, на Синди Чанг и Дженифър Епър от „Ен Би Си / Юнивърсъл Студиоус“ и на Александър Бешер и брат му Арсений Бешер за подробната информация за рода Асано — неговата история, фамилен герб и отличителни знамена, която информация иначе е напълно недостъпна за безпомощния американски писател, който не може да чете на японски.

Седемте традиционни добродетели на моралния кодекс Бушидо:

Опасно е да си прав, когато управляващите грешат.

Ние ще се борим, но не от злоба, а защото някой трябва да отстоява правдата.

Вие сте били избрани. Вървете по правия път.

Япония, около 1680 година.

Ако някой го бе попитал, той щеше да отвърне, че се бори за живота си, бяга, за да спаси живота си… бяга през целия си живот. Дори когато нараненото му тяло едва можеше да се надигне от пода, той продължаваше да оказва съпротива с цялото си сърце и душа, като бягаше в сънищата си от Морето от дървета 6и от лъжите, които му говореха там, отказвайки да стане това, в което те щяха да го превърнат.