Крум Велков - Водител

След отстраняването на византийската намеса и избирането на Георги Тертер за български цар едни срещу други се изправили, въстаническите дружини и болярските войски. За Съжаление точно за тази борба, продължила няколко месеца, византийските хронисти не съобщават нищо — за тях българските събития вече не представлявали никакъв Интерес.

По всичко изглежда, че въстаниците продължили упорито да се съпротивляват. Тази съпротива обаче все повече и повече стихвала. Кръвопролитните борби с византийци и татари, сраженията с царските и болярските дружини, умората от проточилата се в продължение на три години война, предателството на болярите — всичко това в последна сметка се оказало решаващо. Въстанието най-сетне било смазано.

След поражението на въстанието Ивайло трябвало да помисли за личното си спасение. И тъй като в неговите Дружини вече се сражавал като наемник татаринът Касим бег, естествено било да се търси помощ от татарския хан Ногай. Така Ивайло и Касим бег се явили при татарския властелин за да искат помощ и да продължат борбата против царя и болярите.

Вестта, че Ивайло е при татарите, предизвикала уплаха в Цариград. Византийската дипломация отново се активизирала и побързала да изпрати в двора на Ногай бившия български цар Йоан-Асен III, като и той, молел за помощ, за да си възвърне престола. Хан Ногай давал обещания ту на Ивайло и Касим бег, ту, на Йоан-Асен. Най-сетне на един пир, в резултат на византийски интриги, по заповед на Ногай Ивайло и Касим бег били убити. Така завършил живота си Ивайло — този смел и храбър български селянин, който в продължение на три години водил дружините си в бой и показал на цар и боляри, че народът знае да се бори и да мре за своята свобода.

Ивайло загинал, но неговото име на борец за народна свобода се запазило в съзнанието на народа. Наскоро след това се явили лъжейвайловцй, които зовели, народа на борба против външни нашественици и вътрешни потисници.

През 1294 година в Цариград се явил човек, който твърдял, че е Ивайло и искал да събере войска за борба против настъпващите от Мала Азия турци. Византийското правителство го заловило и хвърлило в тъмница, но под напора на общественото мнение се видяло принудено да го пусне и да го изпрати в Мала Азия. Тук населението масово се надигало и застанало под неговото знаме. Изглежда — пише един тогавашен византийски историк: „Сякаш самата вселена й земята са в движение. Тези, които не разбираха от нищо друго, освен от земеделие, които знаеха само да карат волове — хора овчари и селяци, напускаха селата и стадата си и въоръжени само с криваци, се стичаха самоволно. Войници без оръжие, те образуваха безпорядъчни дружини, за които името на Ивайло, беше достатъчно, за да спечелят победата, където и да се явят. Тъй в късо време около него се събраха несметно число войници, които не разбираха нито от война, нито от военен строй. Те като че ли, отиваха не на война и на тежко предприятие, а на плячка и весела забава.“ И тук обаче византийското правителство изиграло своята пъклена роля. Изплашено от големия размах на народното движение много повече, отколкото от нападенията на турците, то извикало Лъжеивайло в Цариград уж да го снабди с оръжие, хвърлило го в тъмница и по този начин сложило край на започнатото от него движение.

Няколко години по-късно във Византия се явил нов Лъжеивайло. Това бил българин свинар от Северна България на име Иван. Той се явил в Източна Тракия, събрал дружина от около 300 души и с нея преминал в Мала Азия. И сега обаче византийското правителство се намесило. Иван бил арестуван и хвърлен в тъмница. След девет месеца обаче той избягал от затвора, събрал дружина от селяни и бедняци от Тракия, заминал за Мала Азия и започнал борба с турците. В редица сражения турците били разбити, но при обсадата на една крепост Иван бил пленен. Жителите на града се поскъпили да заплатят за главата му искания откуп и той бил убит.

В средновековната българска история няма друго въстание, което да е разтърсило така устоите на феодалния строй, както въстанието на Ивайло. Независимо от това, че въстанието завършило с поражение, неговото значение с нищо не се намалява. Борбата на народните маси против техните угнетители винаги е била прогресивен фактор в общественото развитие и в последна смегка е довеждала до революционно преустройство на обществото.

Значението на въстанието се състои и в това, че разбунтуваните селяни показали на своите притеснители и експлоататори, че те не са една покорна маса, а хора, които могат с оръжие в ръка да защищават своята свобода и своите права. По този начин селяните принуждавали господарите си да се съобразяват с феодалната законност, да не посягат на имуществото им и да не увеличават броя и размера на данъците, В такъв смисъл въстанието на Ивайло трябва да се разглежда като една от връхните точки на борбите на българското селячество за по-добър живот и човешки правдини. Затова то е наша национална гордост!