Крум Велков - Водител

Предложението на царица Мария и болярите дълго време не било приемано и от въстаниците. Ивайло и неговите съратници много добре виждали, че това предложение не е искрено и е продиктувано от неизбежната необходимост. Те виждали и знаели колко голяма и силна е омразата на търновските първенци към въстаналия народ. И все пак предложението трябвало да се приеме. Не можело дълго да се воюва на три фронта, против настъпващите от юг византийци, против нахлуващите от север татари и против войската на търновските боляри. При това Търново бил здраво укрепен град и яките търновски стени не обещавали скорошна победа. Най-сетне трябвало да се държи сметка и за настроението на въстаническата войска. Настъпвала пролет, а това е най-благоприятното за земеделска работа време. Въстаналите селяни искали час по-скоро да влязат в столицата, да поставят своя вожд на трона и да се върнат при семействата си и към мирен земеделски труд. Всичко това наложило да бъде сключено споразумение. Търновските порти били отворени пред въстаническата армия. Ивайло-се оженил за царица Мария и бил провъзгласен за български цар. Това станало през ранната пролет на 1278 година.

Женитбата на Ивайло с царица Мария и безбойното влизане в Търново било резултат преди всичко от победния ход на въстаническата армия и се отразили благоприятно върху по-нататъшния развой на въстанието. В ръцете на въстаниците преминали яките търновски крепости, много въоръжение, хазната, а така също много непревзети дотогава градове и крепости. На практика властта на Ивайло и въстаниците се разпростряла над цялата територия на страната — на запад чак до Нищ. Наред с това на страната на въстаниците се наредили и търновските боляри с дружините си, като по този начин помогнали в борбата против настъпващите ог юг византийски войски.

Споразумението между въстаниците и търновските първенци било наложително и поради още едно обстоятелство. Става дума за идеологията на въстаналите селяни, В условията на феодалния, строй борбите и исканията на селячеството не могли да достигнат до отричане на съществуващия строй и до замяната му с нов, по-прогресивен. Селяните се борели против неправдите, против произволите и тежките данъци, но не могли да си представят общество без цар. Оттук и тази наивна вяра, че било достатъчно да се смени лошият цар с добър и всичко щяло да се промени. Затова и Ивайло, борецът против царя и болярите, също така трябвало да стане цар. Затова сега, когато чрез предложението на царица Мария и болярите се откривала такава възможност, другояче не можело да се постъпи.

Веднага след влизането на въстаническата армия в Търново били взети необходимите мерки за отбраната на страната и за отбиване нападенията на водените от Иван Асен III византийски войски. Ивайло лично застанал начело на войската, сражаваща се на юг от Стара планина против византийците. Това била борба на живот и смърт, продължила през цялата 1278 година.

Благодарение на численото си превъзходство и предателството на българските боляри, византийците първоначално имали известни успехи и с цената на големи загуби успели да превземат редица български крепости. По пътя си византийските войски избивали беззащитното българско население, пллячкосвали и унищожавали имуществото му. Но с това само увеличили народната ненавист а срещали все по-голям отпор, В борбата против настъпващите византийски войски въстаническата армия проявила нечуван героизъм. Въстаниците се сражавали упорито за всяка крепост, за всеки хълм, за всяка педя земя. В тази борба загинали геройски, но не отстъпили крепостите си редица местни ръководители — воеводите Куман, Кънчо, Момчил, Дамян, Стан и други. Войната се водела с рядко ожесточение. На терора, на византийците Ивайло също отговорил със сурови мерки — заловените в плен византийци и присъединилите се към тях български боляри; били наказвани със смърт.

В битките на юг от Стара планина въстаниците приложили една непозната дотогава бойна тактика — съчетаване на упоритата отбрана с множество военни хитрости. Обикновено при други, войни двете враждуващи сили се срещали на бойното поле, започвало се сражение и само за няколко часа се разбирало кой е победител и кой — победен. А сега войната се проточила с месеци, Въстаниците често устройвали засади, оттегляли се от бойното поле чрез привидно бягство, а след това най-изненадващо нападали с всички сили. Тази тактика разстройвала византийския боен ред, създавала уплаха й императорските войски все по-често отказвали да влизат в сражение. Към есента на 1278 година настъплението на византийските войски в Тракия било спряно. Стара планина и въстанйческата войска се оказали за тях непреодолима преграда.