Лизелоте Велскопф-Хенрих - Харка — синът на вожда

— Виждате ли, господин директоре, така, както вие сега стоите пред мен, аз стоях цял ден пред Тигра, а вие хич не се и погрижихте за мен. Но шегата настрана. Защо сам не въдворите ред в собственото си предприятие?

— Елис, моля ви се!

— Вие ми се молите?

— От все сърце! Елис, елате най-после!

— Щом ме молите, не мога да ви откажа. Да вървим!

Елис изскочи из фургона и забърза с едри крачки пред директора към шатъра на цирка. Беше го обзело, чувство на блаженство. Той вече виждаше да се възвръща в бляскавата си роля и се блазнеше от мисълта как всички, които го мразеха, отново щяха да бъдат принудени да се преклонят пред него.

— Ала недейте да ми пречите, господин директоре, когато накарам довечера да набият момчето, което държи страната на Роналд, и когато отида сам да си оправя сметките с Тигра!

Директорът почти не беше вече в състояние да възприеме тези думи. Самият той беше приспан от безогледните методи на ръководене, с които Франк Елис години наред беше поддържал реда в неговото предприятие. Той беше разчитал на Елис и сега изведнъж беше убеден, че не би могъл да съществува без него. Нищо друго вече не му се струваше важно освен това, че Елис беше готов да се намеси. Бурята бушуваше, чергилата на цирка се издуваха, на манежа пистолетите гърмяха и тълпата зрители беснееше в някакъв екстаз, повода за който директорът узна едва когато влезе заедно със своя главен надзирател в големия шатър.

Оркестърът свиреше като бесен, зрителите крещяха и една част от тях се блъскаше в редиците с пейките, за да слезе към манежа. В една от ложите един беловлас господин се беше изправил. Той нямаше пистолет в себе си. Инак сигурно би стрелял в този миг върху Големия вълк.

Сега на манежа бяха останали само трима души: Червения Джим, омотан в ласо, така че можеше да се придвижва само като гъсеница, Матотаупа и Харка. Големия вълк тъкмо профуча навън, досами директора и Елис.

И на средата на манежа Матотаупа и Харка накараха своите запотени мустанги да застанат на задните си крака и докато оркестърът изсвири — според мнението на Франк Елис съвсем неподходящо — трикратен туш, Матотаупа и Харка отново отпуснаха конете, стрелнаха се към своите карабини, оставени на пясъка, увесиха се надолу, грабнаха оръжието си в бесен галоп и профучаха през изхода, стреляйки във въздуха. Всеки, който стоеше на пътя им, отскочи бързо встрани.

Чу се още един последен изстрел. Франк Елис се извърна наполовина и се строполи. Двамата дакота изчезнаха със своите мустанги в бесен галоп. От местата си публиката не можеше да види главния надзирател и затова никой нищо не разбра за онова, което се случи.

Оркестърът се опитваше да предизвика със своето свирене всички чувства на опиянение и задоволство. Сред публиката обаче за миг цари все още несигурност, тъй като Червения Джим лежеше безпомощно омотан насред манежа.

В този миг Стария Боб изтича на манежа, преряза ласото, с което Червения Джим беше овързан, и го освободи. При това той непрекъснато викаше:

— Също като пушено руло! Също като пушено руло! Каква прецизна и изискана работа! — И той не преставаше да прегръща Червения Джим под надигащия се, уталожващ възбудата всеобщ смях. — Синко мой, племеннико мой, бащице мой, Джиме мой! Така ли трябваше пак да се видим!

Джим отупа стърготините от себе си и тъй като освен него и клоуна на манежа не беше останал никой друг, за да приеме овациите, той се нагърби с тази задача заедно със Стария Боб.

Зрителите се бяха успокоили и сега ръкопляскаха така силно, както подхождаше за завършека на един голям ден. После редиците започнаха да се изпразват.

Джим хвана коня си, който стоеше край него, за юздата и тръгна бавно заедно със Стария Боб към изхода от манежа. При това той поздравяваше със свободната си ръка, поглеждайки към ложите и нагоре към пейките на публиката, откъдето оттук-оттам отново се разнесе ръкопляскане. Двете дами от ложа номер шест пляскаха силно с ръце, за да предизвикат един последен всеобщ аплодисмент за Червения Джим. Това им се удаде. Част от изливащата се през вратите публика се спря още веднъж и ръкопляскането отново се засили.

Джим и Стария Боб се спряха и отново благодариха.

— Драги мой — каза при това клоунът на Джим, — много гости изяждат сладкото. Така си е било винаги, така си е днес, така и ще си остане!

— Какво означава пък това? Въртят ли ти се из главата и други подобни поговорчици? — попита Джим, уморен и раздразнен, защото въпреки всички аплодисменти, вътрешно го човъркаше поражението му. Дотогава той си беше представял, че една борба с трима индианци би била за него детинско забавление. Колко често досега той се беше справял с повече от трима неприятели!