Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

която не значеше нищо. При това му липсваха три букви, които бе принуден да замени с точки, защото цифрите 8, 4, и 4, стоящи над трите букви h , d и d , не даваха съответни букви, като се броеше обратно на азбучния ред.

— Пак не излезе нищо! — извика съдията Жарикес. — Да опитаме с друго число!

Дали вместо това, помисли си той, авторът на документа не е избрал годината, в която е извършено престъплението? А то бе станало в 1826 година. Така, работейки по същия начин, получи следното съчетание:

а от него:

Същата безполезна и безсмислена поредица, в която както в първия случай пак липсваха няколко букви, и то по подобни причини.

— Проклето число! — извика съдията. — Ще трябва да се откажа и от него) Да вземем друго! Да не би пък този негодник да е избрал числото на откраднатите конто?

Стойността на откраднатите диаманти беше оценена на сумата осемстотин тридесет и четири конто. От нея излезе следното съчетание:

от което се получи не по-задоволителен резултат от предишните:

— По дяволите този документ и човека, който го е измислил кресна съдията Жарикес и запокити листа, та отхвръкна чак да другия край на стаята — С него и светец би загубил не само търпение, но и праведността си;

Но като попремина ядът му, съдията, който не искаше да се-посрами, пак се залови с документа. Това, което бе направил с първите букви на отделните абзаци, той повтори и с последните, но… напразно. После опита всичко, каквото му подсказваше разпаленото въображение. Изпробва едно след друго различни числа: възрастта на Жоам Дакоста, вероятно известна на престъпника, датата на арестуването, датата на произнасянето на присъдата от углавния съд във Вила-Рика, определената за екзекуцията дата и т.н. и т.н., накрая дори броя на жертвите на престъплението в Тижуко.

Нищо! Все нищо!

Съдията Жарикес така се вбеси, че май наистина имаше опасност за душевното му равновесие. Той буйствуваше, мяташе се, ръкомахаше, сякаш се беше вкопчил в ръкопашен бой с противник! После изведнъж се провикна:

— Ще опитам наслуки и ако логиката е безсилна, нека провидението ми помогне.

Ръката му сграбчи шнура на звънеца, окачен до работната му маса. Звънецът издрънча силно, а съдията се приближи до вратата и я дръпна.

— Бобо! — извика той. Минаха няколко секунди.

Бобо, освободен негър-роб, любимият слуга на съдията Жарикес, не се явяваше. Очевидно Бобо не смееше да слезе В стаята на господаря си. Ново позвъняване! Ново повикване, но Бобо изглежда смяташе, че е в негов интерес в случая да се прави на глух.

Най-после — трето позвъняване, което едва не разглоби апарата и не скъса шнура. Този път Бобо се показа.

— Какво ще обичате, господарю? — запита той, застанал благоразумно на прага.

— Ела тук, без да дрънкаш! — тросна се съдията, и негърът потръпна от пламтящия му поглед.

Бобо се приближи.

— Бобо — подзе съдията Жарикес, — слушай внимателно какво ще те попитам и отговаряй незабавно, без да губиш време да размисляш, иначе…

Смутеният Бобо с втрещени очи и зяпнала уста застана мирно като войник без оръжие и зачака.

— Готов ли си? — попита господарят му.

— Готов съм.

— Внимавай! Кажи ми, без да мислиш, чуващ ли, първото число, което ти дойде на ум!

— Седемдесет и шест хиляди двеста двадесет и три — отговори Бобо на един дъх.

Бобо несъмнено искаше да у годи на господаря си, като из рече такова голямо число.

Съдията Жарикес притича до масата си и с молив в ръка състави комбинация според числото, посочено от Бобо — а при тези обстоятелства въпросният Бобо беше просто говорител на случайността.

Разбира се, би било крайно невероятно това число — 76223 — да е именно ключът на документа.

Така че в случая имаше един-единствен резултат: устата на съдията Жарикес изригна такава цветиста ругатня, че Бобо побърза да офейка колкото се може по-скоро.

Обаче не само съдията се блъскаше в напразни усилия. Бенито, Маноел и Миня се бяха обединили, за да се опитат съвместно да изтръгнат от този документ тайната, от която зависеше животът и честта на техния баща. От своя страна и Фрагозо, подпомаган от Лина, не стоеше със скръстени ръце; но въпреки всичката си находчивост не успяваха и числото все им се изплъзваше!