Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Да търсиш число наслуки, както казваше той, значи да се луташ в милиони комбинации, за което не би стигнал един живот и на най-способния изчислител. Но щом не трябва да се разчита на случая, не може ли да се действува с разсъдъка? Да, може, и именно на „разсъждения до побъркване“ се отдаде всецяло съдията Жарикес, след като напразно се опита да намери покой в няколкочасов сън.

Ако някой успееше в това време да се добере до него, да наруши уединението му, като превъзмогне изричните забрани, би го намерил както предния ден в работния му кабинет, на писалището, вторачен в документа с хилядите объркани букви, които сякаш се рееха около главата му.

— Ах! — възкликна той. — Защо негодникът, който го е писал, независимо кой е той, не е разделил думите в тоя абзац? Така бих могъл… да опитам… Но не. И все пак, ако в този документ действително става въпрос за този случай на убийство и кражба, не може да не се срещат определени думи, думи като „област“, „диаманти «Тижуко»“, „Дакоста“ и не знам още какви други! И като ги съпоставя с равнозначните думи в криптограмата, бих могъл да намеря числото! Но уви! Няма никаква междина) Една-единствена дума и толкова!… Една дума от двеста седемдесет и шест букви!… Ах, да бъде проклет двеста седемдесет и шест пъти мерзавецът, който така безобразно е усложнил своята система! Само затуй заслужава двеста седемдесет и шест хиляди пъти бесилка!

И със силен юмручен удар върху документа подкрепи това не твърде благодушно пожелание.

— Но в края на краищата — продължи съдията, — ако не мога да търся някоя от тези думи в цялостното съдържание на документа, не мога ли да се опитам поне да я намеря или в началото, или в края на всеки абзац? Тук може би има шанс, който не бива да се пренебрегва?

И поемайки отново пътя на дедукцията, съдията Жарикес опита последователно дали буквите, с които започваха или завършваха отделните абзаци на документа, съответствуват на буквите, образуващи най-важната дума, която непременно трябваше да се среща някъде — думата „Дакоста“.

Но пак нищо не излезе.

Всъщност, що се отнася до последния абзац и седемте му начални букви се получаваше следното.

P = D

h = a

y = c

j = o

s = s

l = t

y = a

Още на първата буква съдията Жарикес бе принуден да се спре в изчисленията си, защото между p и d броят на буквите по азбучен ред представляваше не едноцифрено, а двуцифрено число — 12, а в подобни криптограми безспорно всяка буква може да се замени само с една цифра.

Така беше и с последните седем букви на абзаца — psuvjhb , където поредицата също започваше с p , което не можеше в никой случай да представлява буквата d в Dacosta , защото също ги деляха дванайсет букви.

Значи това име не се срещаше в този абзац.

Същото важеше и за думите „област“ и „Тижуко“, които съдията потърси след това: по конструкция те също не съответствуваха на криптографната азбука.

Като свърши тази работа, съдията Жарикес почувствува, че главата му ще се пръсне, стана, поразходи се из кабинета си, подиша въздух на прозореца, но изведнъж нададе такъв рев, че подплаши цяло ято колибри, които цвърчаха в листата на една мимоза, и после се върна при документа.

Той го взе и почна да го върти и преобръща в ръцете си.

— Негодник! Мерзавец! — ръмжеше съдията Жарикес. — Накрая ще ме подлуди! Но — стой! Спокойствие! Да не губим кураж. Още е рано!

След като си освежи главата с обилна струя студена вода, той си рече:

— Да опитаме друго. Щом не мога да получа число от целия тоя низ проклети букви, да видим какво число може да е избрал авторът на този документ, ако допуснем, че именно той е виновник за престъплението в Тижуко!

Съдията искаше да приложи нов дедуктивен метод и изглежда имаше право, защото на този метод не липсваше известна логика.

— Най-напред — каза той — да опитаме с някоя година. Защо пък тоя злодей да не е избрал годината на раждането на Жоам Дакоста — невинния, когото оставил да осъдят вместо него, — за да не забрави това толкова важно за него число? Жоам Дакоста е роден в 1804 година. Да видим какво ще излезе от 1804 като криптографно число.

И като написа първите букви на абзаца, а над тях постави числото 1804, което повтори три пъти, съдията Жарикес образува следното ново съчетание.

После, като отброи по азбучен ред съответствуващия на цифрите брой букви получи следната поредица: