Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

— Не, аз съм ерген и винаги съм бил ерген.

На Бенито и на Маноел им се стори, че като каза това, Торес потърси с очи погледа на Миня.

— А какво ви пречи да се ожените? — подзе отново отец Пасаня. — В Белен бихте могли да си намерите подходяща за възрастта ви жена и да се настаните в този град. Това е за предпочитане пред скитническия живот, от който досега не сте имали особена полза.

— Имате право, отче — отговори Торес. — Не бих отказал! Пък и примерът е заразителен. Като гледа човек тези млади годеници, му се прищява да се ожени! Но аз не познавам никого в град Белен и трудно ще ми бъде да се настаня там, ако не ми помогнат някакви изключителни обстоятелства!

— А откъде сте вие? — запита Фрагозо, който все си мислеше, че вече е срещал някъде Торес.

— От провинцията Минас Жераис.

— А къде сте роден?

— В самата столица на диамантената област, Тижуко.

Ако някой видеше Жоам Гарал в този момент, щеше да се уплаши от вторачения му поглед, който се кръстосваше с погледа на Торес.

Но Фрагозо продължи разговора, подхващайки го почти веднага със следните думи:

— Какво! Значи сте от Тижуко, самата столица на диамантената област?

— Да — потвърди Торес — Да не би и вие да сте родом от тази провинция?

— Не, аз съм от провинциите по атлантическото крайбрежие, от Северна Бразилия — отвърна Фрагозо.

— А вие не познавате ли този край на диамантите, господин Маноел? — запита Торес.

В отговор младият човек само поклати отрицателно глава.

— А вие, господин Бенито — продължи Торес, обръщайки се към младия Гарал, когото очевидно искаше да въвлече в разговора, — никога ли не сте спохождали диамантената област поне от любопитство?

— Никога — отговори сухо Бенито.

— Ах, как бих искал да видя тоя край! — възкликна Фрагозо, който несъзнателно подпомагаше играта на Торес. — Струва ми се, че все някога бих намерил там някакъв много ценен диамант!

— А какво ще направите с този много ценен диамант, Фрагозо? — попита го Лина.

— Ще го продам!

— И тогава ще станете богат!

— Много богат!

— Но ако бяхте богат само преди три месеца, никога нямаше да ви дойде на ум за… онази лиана.

— И ако не ми беше дошло на ум — извика Фрагозо, — нямаше да ми дойде и очарователна женица, която… Е, личи, че бог си знае работата!

— Вие сам виждате това, Фрагозо — обади се Миня, — защото именно той ви събра с моята мила Лина. Диамант за диамант, вие няма нищо да загубите от тази размяна!

— Не ще и дума, госпожице Миня — възкликна галантният кавалер Фрагозо, — печеля!

Торес изглежда не искаше да остави тая тема за разговор, тъй като взе отново думата:

— Наистина — каза той — в Тижуко някои натрупаха изведнъж такива състояния, които биха замаяли главата на мнозина! Не сте ли чували за прочутия диамант от Абаете, оценяван на повече от два милиона конто-рейса? Та именн от бразилските мини било извадено това камъче, тежащо една; унция! И го намерили случайно в река Абаете, на деветдесет левги от Серо ду Фрио, трима осъдени — да, трима осъдени на доживотно заточение!

— И изведнъж забогатели? — попита Фрагозо.

— О, не! — отговори Торес. — Диамантът бил предаде! на главния директор на мините. Когато се установила стойността на камъка, португалският крал Жуан VI наредил да го пробият и го носел на шията си при тържествени случаи. Ще се отнася до осъдените, те получили помилване и толкова, а по-хитри хора биха извлекли добра изгода от тази работа!

— Вие например? — подхвърли сухо Бенито.

— Да… аз. Защо не? — отвърна Торес. — А вие никога ли не сте ходили в диамантената област? — добави той обръщайки се този път към Жоам Гарал.

— Никога — отговори Жоам, впил поглед в Торес.

— Жалко — продължи авантюристът, — някой ден трябва да прескочите дотам. Много е интересно, уверявам ви. Диамантената област се врязва като клин в обширната бразилска държава, нещо подобно на парк с окръжност дванайсет левги, който с почвата, растителността и песъчливите си пущинаци, обградени от обръч високи планини, се различава коренно от околната местност. Но както ви казах, това е най-богатото място на света: от 1807 до 1817 г. годишното производство е възлизало на около осемнайсет хиляди карата. Ех, какви бляскави възможности не само за катерачите, които търсят скъпоценния камък чак до планинските върхове, но и за контрабандистите, които го пласират скришом! Сега експлоатацията е по-трудна и двете хиляди негри, работещи в държавните мини, са принудени да отклоняват течението на реките, за да извличат диаманти от пясъка им. По-рано е било по-лесно.