Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Ето защо, след като го гледа няколко минути, гуарибата започна да обикаля дървото. Тя вървеше бавно, сдържайки дъха си, но все повече и повече се приближаваше. Държането й беше застрашително, изражението — свирепо. Наглед нямаше нищо по-лесно от това, да убие с един удар този неподвижен човек, и в тоя момент несъмнено животът на Торес висеше на косъм.

И наистина гуарибата се спря за втори път до дървото и застана отстрана, така че да се надвеси над главата на спящия, и вдигна сопата си, за да го удари.

Но макар че Торес бе постъпил непредпазливо, слагайки до себе си, в хралупата на един корен, кутийката с документа и своето състояние, именно тази непредпазливост му спаси живота.

Един слънчев лъч, промъкнал се между клоните, падна върху кутийката, и нейната полирана метална повърхност блесна като огледало. Това веднага отвлече вниманието на маймуната с присъщото на породата й непостоянство. Мислите й — ако животно може да има мисли — тутакси взеха друга насока. Тя се наведе, взе кутийката, отстъпи няколко крачки и като я вдигна на височината на очите си, загледа с удивление-как тя отразява слънчевата светлина. Може би се учуди още повече, когато чу звъна на златните монети, скрити в кутийката. Тази музика я заплени. Досущ като дрънкалка в ръцете на дете. После тя я поднесе до устата си и зъбите й изскърцаха по метала, но не го олющиха.

Сигурно гуарибата си помисли, че е открила някакъв нов вид плод, нещо като огромен лъскав бадем с ядка, която хлопа свободно в черупката си. Но макар скоро да разбра своята грешка, тя не сметна това за достатъчна причина да захвърли тази кутийка. Напротив, стисна я още по-здраво в лявата си ръка и пусна тоягата, която при падането счупи суха клонка. Този шум събуди Торес и с бързината на човек винаги нащрек, който преминава моментално от сънно в будно състояние без междинна фаза, веднага скочи на крака. Само за миг Торес разбра с кого има работа.

— Гуариба! — извика той.

Ръката му грабна сложената до него маншета и той зае отбранително положение.

Изплашената маймуна тутакси се отдръпна и тъй като не беше толкова смела пред буден човек, колкото пред спящ, с няколко бързи скока се мушна между дърветата.

— Тъкмо навреме! — възкликна Торес. — Тази проклетница щеше да ме усмърти, без много-много да му мисли.

Внезапно той забеляза скъпоценната си кутийка в ръцете на маймуната, която се бе спряла на двайсет крачки и го гледаше със свирепи гримаси, сякаш му се подиграваше.

— Негодница! — кресна той отново. — Не ме уби, ала свърши нещо по-лошо: ограби ме!

Мисълта, че в кутията се намираха парите му, отначало не го разтревожи. Нещо друго го накара да подскочи: изведнъж се сети, че в кутийката беше скрит документът. Ако го загубеше, щеше да бъде непоправима загуба за него; това би означавало край на всичките му надежди.

— По дяволите! — извика той.

Този път, в желанието си на всяка цена да си възвърне кутията, Торес подгони гуарибата.

Той никак не си правеше илюзия, че ще му бъде лесно да настигне това пъргаво животно. На земята то бягаше твърде бързо, в клоните — твърде нависоко. Само добре прицелен изстрел можеше да го спре в бягството или в полета му; но Торес не притежаваше никакво огнестрелно оръжие. Неговата сабя-нож и мотичката биха се справили с гуарибата само ако успееше да я удари с тях.

Скоро се разбра, че маймуната можеше да се достигне само с измама. Следователно Торес трябваше да надхитри лукавото животно. Така че не му оставаше нищо друго, освен да се спре, да се скрие зад дънера на някое дърво, да изчезне в гъсталака и да подмами гуарибата, като я накара или да се закове на място или да се върне обратно. Така и стори Торес, и преследването започна именно при тези условия; но всеки път, когато горският стражар изчезваше, маймуната го изчакваше търпеливо да се покаже отново, и тази игра само изморяваше Торес, без да даде никакъв резултат.

— Проклета гуариба! — кресна той след малко. — Няма да й изляза наглава, така тя може да ме закара чак до бразилската граница! Да бе пуснала поне кутийката ми! Уви, не. Звънът на златните монети я забавлява! Ах, крадла такава Само да те пипна!…

И Торес пак я подгони, а маймуната побягна още по-бързо! Един час мина така, без да се стигне до никакъв резултат. Торес влагаше в гонитбата напълно обяснимо упорство. Как ще спечели състояние без този документ?

Тогава почна да го обзема гняв. Торес ругаеше, тропаше с крак по земята, заканваше се на гуарибата. Заядливото животно му отговаряше само с хилене, което го вбесяваше.