Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

— Не ни разказвайте повече подобни истории, Маноел — каза кита, че Миня и Лина няма да мигнат тая нощ!

— Не бойте се — отвърна Маноел. — Ако потрябва, ще бдим над съня им!

— Мълчете! — каза Бенито.

— Но какво има? — запита Маноел.

— Не чувате ли особен шум откъм тая страна? — продължи Бенито, сочейки десния бряг.

— Вярно — потвърди Якита.

— На какво ли се дължи този шум? — запита Миня. — Като че ли по бреговете на островите се търкалят камъчета!

— Охо, зная какво е! — възкликна Бенито. — Утре в зори ще има гощавка за тия, които обичат костенуркови яйца и пресни костенурчета!

И не се лъжеше. Този шум се предизвикваше от безброй костенурки с различна големина, които бяха изпълзели на островите, за да снесат яйцата си.

Тези земноводни идват на брега да си изберат в пясъка подходящо място, за да положат там яйцата си. Тази работа започва при залез слънце и завършва призори.

В този момент костенурката-водачка вече бе излязла от коритото на реката, за да потърси удобно място. Другите, събрали се с хиляди, бяха заети да копаят с предните си крака ров, дълъг шестстотин фута, широк дванайсет и дълбок шест; след като заровеха в него яйцата си, оставаше им само да ги покрият със слой пясък, а пясъка да притиснат с черупките си, за да го трамбоват.

За индианците от бреговете на Амазонка и притоците й снасянето на яйцата е много важно събитие. Те причакват костенурките и почват да изравят яйцата, като бият барабани; плячката седели на три части, едната се пада на причаквачите, другата — на цялото племе, а третата — на „държавата“, представлявана от бреговата стража, която заедно с полицията се занимава със събирането на данъци. Някои брегове при спадането на водите се оголват; те имат предимството да привличат най-голям брой костенурки и се наричат „кралски плажове“. Събирането на яйцата завършва с празненство за индианците; те се отдават на игри, танци и пиршества — празник и за речните каймани, които се гощават с останките от тези земноводни.

Така че костенурките и костенурковите яйца са предмет на много оживена търговия в целия басейн на Амазонка. Когато костенурките се прибират след снасянето на яйцата, ловците ги „завъртат“, тоест обръщат ги по гръб и ги запазват живи било като ги държат в заградени места, подобни на рибници, било като ги връзват за колчета с въже, достатъчно дълго, за да могат да се движат по земята или под водата. По такъв начин могат винаги да имат прясно месо от тези животни.

Другояче постъпват обаче с малките костенурчета, които току-що са се излюпили. Няма нужда нито да ги затварят, нито да ги връзват. Бронята им е още мека, а месото — извънредно крехко, затова ги ядат досущ като миди, но след като ги сварят. В такъв вид те се консумират в огромни количества.

Но това не единственият начин за използуване на костенурковите яйца в провинциите Амазонка и Пара. Производството на „manteigna de tartaruga“, тоест костенурково масло, което може да се сравнява с най-висококачествените нормандски и бретански масла, поглъща всяка година не по-малко от двеста и петдесет-триста милиона яйца. Но в реките от този басейн има безброй костенурки, и те заравят в пясъка по бреговете неизброимо количество яйца.

И все пак, тъй като служат за храна не само на туземците, но и на дългоногите крайбрежни птици, на американските ястреби и речните каймани, броят им доста е намалял, затова за малка костенурка сега се плаща една бразилска патака 35 35 Патаката е равностойна на около един франк. — Б. а. .

На другия ден още призори Бенито, Фрагозо и няколко индианци взеха една от пирогите и се отправиха към брега на един от големите острови, край които бяха минали през нощта. Не беше необходимо жангадата да спира. Щяха лесно да я настигнат.

По пясъчния бряг личаха малки издутини, които показваха местата, където през нощта са били заровени яйцата, по сто и шестдесет — сто и осемдесет броя във всяка купчинка. Но хората от пирогата нямаха намерение да ги изравят. Преди два месеца тук беше снесена първата партида яйца, и под въздействието на топлината, натрупана в пясъка, се бяха излюпили хиляди костенурчета и сега те припкаха по брега.

Така че ловците имаха добър улов. Те напълниха пирогата с тези интересни земноводни, които пристигнаха точно навреме за закуска. Плячката бе поделена между пътниците и екипажа на жангадата и за вечерта не остана почти нищо от нея.

Сутринта на 7 юли се озоваха през Сан-Жозе-ди-Матура — голямо село, разположено до малка речица, обрасла с висока трева; според преданието на нейните брегове са живеели опашати индианци.