Жул Верн - Архипелагът в пламъци

— А! — възкликна Николас Старкос. — Този корвет заминава!… И за къде, моля ви се?

— Там, където би могъл да срещне, да залови и обеси прочутия Сакратиф!

— Ще ви помоля тогава — поде отново Николас Старкос — да имате любезността да ми кажете, кой е този прочут Сакратиф?

— Питате кой е Сакратиф? — извика смаян корфиотът, към когото се присъедини и англичанинът, като подсили отговора му с едно „ох!“, изпълнено с изненада.

Обстоятелството, че се намира човек, който да не знае кой е Сакратиф и то посред Корфу, когато това име беше във всички уста, можеше да се приеме като нещо съвсем необичайно.

Капитанът на „Кариста“ веднага забеляза какво въздействие произведе неговото незнание. Затова побърза да добави:

— Аз съм чужденец, господа. Току-що пристигнах от Задар, сиреч от другия край на Адриатика и не съм в течение на това, което става в Ионийските острови.

— Кажете по-добре: на това, което става в Архипелага! — извика корфиотът. Защото Сакратиф е избрал тъкмо Архипелага за театър на пиратските си действия!

— А! — възкликна Николас Старкос. — За някакъв пират ли става дума?

— Да, за един пират, корсар, морски разбойник! — отвърна дебелият англичанин. — Да, Сакратиф заслужава всички тези определения и дори всички други, които могат да се измислят, за да се окачестви подобен престъпник! Англичанинът замълча за миг, за да си поеме дъх, и продължи:

— Изненадвате ме, господине — обстоятелството, че може да се намери европеец, който да не знае кой е Сакратиф!

— О, господине — отвърна Николас Старкос — това име не ми е съвсем непознато, повярвайте ми. Но, не знаех, че именно той е развълнувал днес така целия град. Нима Корфу е заплашен от нападение от страна на този пират?

— Не би посмял! — извика търговецът. — Никога не би дръзнал да стъпи на нашия остров!

— А! Наистина ли? — отвърна капитанът на „Кариста“.

— Разбира се, господине, а ако го стори, бесилките, да, бесилките сами ще се появят по всички краища на острова, за да го сграбчат, когато мине кран тях!

— Но, тогава защо е това вълнение? — запита Николас Старкос. — Пристигнах едва преди час и не мога да си обясня какво е породило това вълнение …

— Ето какво, господине! — отвърна англичанинът. — Два търговски кораба, „Три Брадърс“ и „Кейр-иътик“, бяха заловени преди около месец от Сакратиф и всички останали живи от двата екипажа бяха продадени по робските пазари в Триполитания!

— О! — отвърна Николас Старкос. — Това е отвратителна история, за която един ден Сакратиф може да съжалява!

— И тогава — поде отново корфиотът — известен брой търговци със съвместни усилия въоръжиха един военен корвет, отличен мореход, обслужван от подбран екипаж и командуван от един неустрашим моряк, капитан Страдена, който ще се заеме да залови този Сакратиф! Този път можем да се надяваме, че пиратът, който разстройва цялата търговия в Архипелага, няма да избегне участта си!

— Това ще бъде трудно наистина — отвърна Николас Старкос.

— Ето защо — добави англичанинът — градът е така развълнуван и цялото население се е струпало на площада, за да присъствува на отплуването на „Сифанта“, която ще бъде поздравена с многохилядно „ура“, когато се спусне по пролива на Корфу!

Без съмнение Николас Старкос вече знаеше всичко, което искаше да узнае.

Той благодари на своите събеседници. После стана и отново отиде да се смеси с множеството, което изпълваше площада.

В това, което англичаните и корфиотите бяха казали, нямаше нищо преувеличено. Напротив, всичко беше твърде много вярно! От няколко години насам Сакратиф извършваше възмутителни грабежи. Много търговски кораби от всички националности бяха нападнати от този пират, колкото смел, толкова и кръвожаден. Откъде беше дошъл? От какъв произход беше? Дали не принадлежеше към онези пирати, които идваха от северо-африканските брегове? Кой би могъл да каже това? Никой не го познаваше. Никой не го беше виждал досега. Никой от онези, които бяха попаднали под огъня на неговите топове, не се бе завърнал. Едни бяха убити, други — превърнати в роби. Кой би могъл да посочи корабите, с които той действуваше? Непрекъснато се прехвърляше от един борд на друг. Нападаше ту с бърз левантински бриг, ту с лек корвет, който никой не можеше да настигне и при това винаги под черно знаме. Ако при някоя от тези срещи се окажеше, че не е по-силният и че трябва да се спасява с бягство от някой опасен военен кораб, той изведнаж изчезваше. В кое ли неизвестно убежище, в кой ли непознат край на Архипелага биха могли да го търсят? Той познаваше най-скритите морски ръкави по тези брегове, за хидрографията на които имаше още много да се желае по онова време.