Жул Верн - Архипелагът в пламъци

Но, макар по този въпрос да съществуват твърде различни мнения, макар от седемдесетте хиляди жители на древната Коркира и от двадесетте хиляди жители на главния й град, една част от които са православни християни, гърци християни, а друга немалка част — евреи, които по това време заемаха отделен квартал, нещо като гето, макар в живота на тези хора от различни националности да съществуваха противоположни идеи по отношение на несходни интереси, този ден всяко разногласие сякаш се беше стопило в една всеобща мисъл, в нещо като проклятие, отправено по адрес на това непрекъснато повтаряно име:

— Сакратиф! Сакратиф! Напред срещу пирата Сакратиф!

Макар, че хората, които сновяха нагоре-надолу, говореха на английски, италиански или гръцки, макар че произнасяха по различен начин това ненавистно име, купищата проклятия, които те отправяха по негов адрес, бяха израз на всеобщо чувство на отвращение.

Николас Старкос продължаваше да слуша, без да казва нищо. Горе от терасата с поглед можеше лесно да обхване голяма част от пролива на Корфу, затворен като езеро чак до албанските планини, чиито върхове залязващото слънце позлатяваше.

След това капитанът на „Кариста“ се обърна към пристанището и забеляза някакво голямо раздвижване. Много лодки се отправяха към военните кораби.

Сигнали се разменяха между тези кораби и мачтата с флаговете, издигната на върха на крепостта, чиито батареи и укрепления закриваше стена от гигантски алое.

Тези признаци не можеха да заблудят никой моряк — очевидно един или няколко кораба се готвеха да напуснат Корфу. Ако това беше така, трябваше да се признае, че местното население проявява необикновен интерес към случая.

Слънцето беше вече изчезнало зад високите върхове на острова и нощта скоро щеше да падне, тъй като здрачът по тези ширини е твърде кратък.

Николас Старкос сметна, че вече е време да се махне от терасата. Той слезе отново на площада, като остави горе повечето от зрителите, задържани там от любопитство.

После се отправи със спокойна крачка към аркадите на онзи низ от къщи по западната страна на площада.

Тук не липсваха нито кафенета, изпълнени със светлина, нито цели редици столове, поставени на улицата и заети вече от многобройни посетители. И трябва да се отбележи, че посетителите повече говореха, отколкото консумираха, ако можем да употребим тази твърде модерна дума за тогавашните корфиоти.

Николас Старкос седна на една масичка, ствърдото намерение да не изтърве нито думичка от разговорите, които се водеха на съседните маси.

— Всъщност — казваше един корабопритежател от Страда Марина — няма вече никаква сигурност за търговията, човек не може да рискува да изпрати ценен товар към пристанищата на Изтока!

— И скоро — добави събеседникът му, един от онези дебели англичани, които сякаш са седнали върху някакво денкче, като председателя на Камарата им — няма да може да се намерят моряци, които да се съгласят да служат на корабите, плуващи по Архипелага!

— Ох, този Сакратиф! Този Сакратиф! — повтаряха навред с истинско възмущение.

„Едно име, което добре дере гърлото“ — мислеше си кафеджията, който едва смогваше да разнася разхла-дителни напитки.

— В колко часа тръгва „Сифанта“? — запита търговецът.

— В осем часа — отвърна корфиотът. — Но, добави той с тон, в който се чувствуваше известно недоверие — не е достатъчно само да тръгне, а да се достигне целта!

— И ще бъде достигната! — извика един друг корфиот. — Къде е казано, че един пират ще държи в шах британската флота…

— И гръцката, и френската, и италианската! — добави флегматично един английски офицер, който искаше всяка страна да има своя дял от този неприятен случай.

— Часът наближава — поде отново търговецът, като стана — и ако искаме да присъствуваме на заминаването па „Сифанта“, струва ми се, че е време да отидем на площада.

— Не — отвърна събеседникът му, — няма защо да се бърза. Впрочем отплуването ще бъде оповестено с един топовен изстрел.

И разговарящите продължиха да внасят своя дял във всеобщия хор на проклятията, отправени срещу Сакратиф.

Николас Старкос навярно сметна, че моментът е подходящ, за да се намеси и без по нищо да се издаде в произношението, че е от Южна Гърция, се обърна към съседите си по маса.

— Господа — каза той — мога ли да ви политам каква е тази „Сифанта“, за която днес всички гозорят?

— Това е един корвет, господине — отвърнаха му — корвет, закупен, екипирай и въоръжен от едно дружество, образувано от английски, френски и гръцки търговци, обслужван от екипаж, съставен от тези различни националности, и който ще отплува под командуването на смелия капитан Страдена! Може би той ще успее да постигне онова, което не можаха да постигнат военните кораби на Англия и Франция!