Жул Верн - Две години ваканция

Несъмнено, спомняйки си за Робинзон Крузо, Сървис съжаляваше, че семейството на папагалите не е представено в птичия свят на острова. Макар и да не бе успял да опитоми щрауса, може би някоя от тези бъбриви птици, щеше да се окаже по-податлива? Но не забеляза нито една.

С една дума, дивеч имаше в изобилие — мари пиши и особено диви кокошки, много сходни с глухарите. Гордън не можа да откаже на Донифан удоволствието да убие един пекари със средна големина, който на другия ден щеше да им послужи за закуска, ако не за обед и вечеря.

Не беше необходимо да вървят под дърветата, където придвижването щеше да е трудно. Достатъчно беше да следват окрайнината на гората, което и правиха до пет часа вечерта. Тогава им препречи пътя втората речица, широка четиридесетина фута.

Тя изтичаше от езерото, заобикаляше северно от Окланд-хил и се вливаше в Тихия океан оттатък залива Слуи. Гордън реши да спрат на това място. Дванайсет мили пеш бяха достатъчни за един ден. Трябваше да се даде име и на тази речица и тъй като спряха да починат на нейните брегове, нарекоха я Стоп-ривър (Река на спирането).

Устроиха лагера си под първите дървета на брега. Тъй като пазеха дивите кокошки за другия ден, опекоха тукуту-косите, като и този път Сървис се справи много добре със задълженията си. Нуждата от сън беше по-голяма отколкото нуждата от ядене и докато устата се отваряха от глад, очите се затваряха за сън. Ето защо накладоха голям огън, около който налягаха всички, като се завиха с одеяла. Силната светлина на този огън, който Уилкокс и Донифан щяха да се редуват да поддържат, щеше да държи на разстояние дивите зверове.

С една дума, нямаше причина да се вдига тревога и рано сутринта всички бяха готови отново за път.

Ала не беше достатъчно само да се даде име на реката, тя трябваше и да се премине, а тъй като нямаше брод, послужиха си с гумената лодка. Тази малка лодка можеше да пренесе наведнъж само един човек, ето защо се наложи да прекосят с нея Стоп-ривър седем пъти от левия до десния бряг, което им отне повече от един час. Но това не беше толкова важно, тъй като по този начин провизиите и мунициите останаха сухи.

Що се отнася до Фан, той не се страхуваше да си намокри краката, така че се хвърли да плува и с няколко скока се озова от единия на другия бряг.

Почвата не беше вече мочурлива и Гордън поведе другарите си напряко към брега на езерото, където стигнаха преди десет часа. След закуската, състояща се от печено пекари, поеха в северна посока.

[#1 Мара — бозайннк-гризач, наричан „заек на пампасите“, обитаващ пустинните области ма Южна Америка. — Б. пр.]

Още нищо не показваше, че краят на езерото е близо, а хоризонтът на изток беше все така опасан от кръгообразната линия на небето и водата, ала към обед Донифан, насочвайки далекогледа си, каза:

— Ето го другия бряг!

И всички погледнаха нататък, където над водата започваха да се показват върхове на дървета.

— Да не спираме — предложи Гордън, — а да се помъчим да пристигнем там още по светло!

На север се простираше до безкрай суха равнина, набраздена от продълговати дюни и осеяна само с някой и друг кичур камъш и тръстика. В северната си част остров Черман изглежда се състоеше единствено от обширни песъчливи пространства, които контрастираха със зелените гори в средната част, така че Гордън можа с пълно основание да ги нарече Сенди-дезърт (Пясъчната пустиня).

Към три часа се очерта ясно отсрещният бряг, който се извиваше най-малко две мили в североизточна посока. Тази местност изглеждаше напусната от всякакво живо същество, ако не се смятаха морските птици — корморани, буревестници и гмурци, — които прелитаха над нея, за да кацнат на крайбрежните скали.

Ако „Слуи“ бе заседнала на това място, младите корабокрушенци, виждайки толкова безплодна земя, навярно щяха да помислят, че са лишени от всякакви средства за съществуване! Напразно биха търсили сред тази пустиня нещо подобно на удобното си жилище във Френч-ден! А когато останеха без убежището на шхуната, нямаше да имат къде да се приютят!

Нужно ли беше сега да продължават в тая посока, да изследват напълно тази част от острова, която изглеждаше необитаема? Не беше ли по-добре да отложат за втори поход изучаването на десния бряг на езерото, където други гори можеха да им предложат нови богатства? Да, несъмнено. Именно на изток би трябвало да се намира американският континент, ако остров Черман беше в съседство с него.