Жул Верн - Две години ваканция

А това пролича за сетен път, когато сутринта на 26-и упоритото момче реши да яхне своя щраус, който с голяма мъка бе оседлало.

Всички бяха дошли на Спорт-теръс да присъствуват на този интересен опит. Малките гледаха другаря си с известна завист, примесена с малко тревога.

В решителния момент те се колебаеха дали да помолят Сървис да ги качи отзад. Големите повдигаха рамене. Гордън дори искаше да разубеди Сървис да не предприема такъв опит, който му се струваше опасен; но той се инатеше и решиха да го оставят да прави каквото си ще.

Докато Гарнет и Бакстър държаха животното, с очи закрити от наочниците на качулката, Сървис след няколко безуспешни опита успя да се метне на гърба му. После с не съвсем уверен глас извика:

— Пущайте!

Тъй като не можеше да вижда, най-напред щраусът остана неподвижен, задържан от момчето, което го притискаше силно между краката си. Но щом наочниците се повдигнаха от въжето, което служеше едновременно и за юзда, той направи огромен скок и препусна по посока на гората.

Сървис не можеше вече да обуздае своя буен „кон“, който летеше като стрела. Напразно се опита да го спре, като му спусна отново наочниците. С тръсване на глава нандуто отметна качулката и тя падна на шията му, за която Сървис се беше вкопчил с две ръце. После силен трус събори от седлото неустойчивия ездач, той падна и в същия миг животното се мушна между дърветата на Трапс-уудс.

Другарите на Сървис се завтекоха; когато стигнахадо него, щраусът вече не се виждаше.

За щастие Сървис се бе търкулнал в гъстата трева и не бе пострадал.

— Глупаво животно! Глупаво животно! — вайкаше се той засрамен. — Ах, само да ми падне в ръцете!

— Няма да ти падне вече! — отвърна Донифан, комуто правеше удоволствие да се присмива на другаря си.

— Не ще и дума — каза Уеб, — че твоят приятел Джек е бил по-добър учител по езда от теб!

— Бедата е там, че моето нанду не беше достатъчно опитомено! — отговори Сървис.

— Не можеше и да го опитомиш! — обади се Гордън. — Успокой се, Сървис, ти не беше в състояние да направиш нищо с това животно, а и не забравяй, че в романа на Вие има и верни неща, и измислици!

Ето как завърши това приключение, и малките нямаше защо да съжаляват, че не са „яздили щраус“!

През първите дни на ноември времето изглеждаше благоприятно за продължителен поход с цел за изследват западния бряг на Фемили-лейк чак до северния му край. Небето беше ясно, горещината — още поносима и нямаше нищо опасно в това, да прекарат няколко нощи на открито. Така че приготовленията започнаха.

В похода трябваше да участвуват ловците от колонията и този път Гордън сметна за необходимо да се присъедини към тях. А Бриан и Гарнет щяха да пазят другарите си, които оставаха във Френч-ден. По-късно, преди края на хубавия сезон, Бриан щеше да предприеме сам друга екскурзия с цел да изучи долната част на езерото, било като плава покрай бреговете с яла, било като ходи пеш, защото според картата то беше дълго не повече от четири-пет мили, ако се мери от Френч-ден.

След като уговориха всички тия неща, сутринта на 5 ноември Гордън, Донифан, Бакстър, Уилкокс, Уеб, Крос и Сървис се сбогуваха с другарите си и тръгнаха на път.

Във Френч-ден привичният живот нямаше с нищо да се измени. Извън часовете, определени за работа, Айвърсън, Дженкинс, Доул и Костър щяха да продължават както винаги да ловят риба във водите на езерото и реката, което представляваше любимото им развлечение. Но от това, че Моко не придружаваше младите изследователи, не бива да заключаваме, че те трябваше да се задоволяват с лошо ядене! Нали Сървис беше с тях, а той често бе помагал на юнгата в готварската работа. Именно благодарение на дарбата си в това отношение бе разчитал да влезе в експедицията. А кой знае дали нямаше да намери и своя щраус?

Гордън, Донифан и Уилкокс бяха въоръжени с пушки; освен това всеки бе запъхнал в колана си по един револвер. Въоръжението се допълваше от ловджийски ножове и две брадвички. Трябваше да се стараят да си служат с барута и оловото по възможност само за защита, при нападение или за да убият дивеч в случай, че не можеха да го уловят по друг начин. За тази цел Бакстър взе ласото и боласите, след като ги бе поправил и от известно време се бе упражнявал да борави с тях. Тихо, но много сръчно момче, Бакстър бързо се научи да си служи изкустно с тях. Наистина дотогава той бе целил само неподвижни предмети и нищо не доказваше, че ще успее да улучи бягащо с всички сили животно. Това щеше да се провери на дело.