Жул Верн - Две години ваканция

Гордън се бе сетил да вземе и гумената лодка, която лесно се носеше, понеже се сгъваше като куфар и тежеше само дванайсетина фунта. Картата показваше всъщност две реки, притоци на езерото, така че гумената лодка щеше да служи за преплаването им, ако не можеха да ги прегазят по брод.

Според картата на Бодоан, от която Гордън носеше копие за справка или за проверка — според случая, западният бряг на Фемили-лейк се простираше на дължина осемнайсет мили, като се има предвид извивката му. Така че за неговото изследване бяха нужни най-малко три дена, отиване и връщане, ако нещо не ги забавеше.

Гордън и другарите му с Фан като авангард оставиха Трапс-уудс от лявата си страна и поеха с решителна стъпка по песъчливия бряг.

Като извървяха две мили, те превишиха разстоянието, което бяха изминали при предишните екскурзии след настаняването си във Френч-ден.

На това място растеше висока трева, наричана „кортадерес“ и образуваща гъсталаци, в които дори най-големите момчета затъваха до глава.

Това ги позабави, но нямаше защо да съжаляват, защото Фан се спря пред отвора на пет-шест дупки в земята.

Очевидно Фан бе усетил там някакво животно, което лесно можеше да се убие в леговището му. Ето защо Донифан се готвеше да вдигне пушката си, но Гордън го спря:

— Пести си барута, Донифан — му каза той, — умолявам те, пести си барута!

— Кой знае, Гордън, дали закуската ни не ще дойде оттам? — отвърна младият ловец.

— А също и обедът ни — добави Сървис, който се бе навел над една от дупките.

— Ако са вътре — отвърна Уилкокс, — ще съумеем да ги изкараме, без да изхабим нито зрънце олово.

— Но по какъв начин? — запита Уеб.

— Като опушим тия дупки, както се прави с леговище на пор или лисица!

Между кичурите „кортадерес“ земята беше покрита със суха трева, която Уилкокс бързо подпали пред отвора на леговищата. След минута се показаха една дузина полузадушени гризачи, напразно опитващи се да избягат. Това бяха зайци „тукутукос“, няколко чифта от които Сървис и-Уеб убиха с брадвичките, а Фан удуши със зъби още три.

— Чудесно печено ще стане от тях!… — каза Гордън.

— А аз се наемам с тази работа — извика Сървис, който бързаше да влезе в ролята си на майстор-готвач. — Ако искате още сега!

— При първата почивка! — отвърна Гордън.

Трябваше да вървят още половин час, докато се измъкнат от тази миниатюрна гора от високи „кортадерес“. Зад нея се показа отново брегът, който тук ставаше неравен поради дългите редици дюни с извънредно ситен пясък, вдигащ се при най-слабия полъх.

От тая височина обратната страна на Окланд-хил се виждаше на повече от две мили на запад. Това се обясняваше с посоката, която вземаше скалата, завивайки от Френч-ден към залива Слуи. Цялата тази част на острова беше скрита под гъстата гора, прекосена от Бриан и другарите му при първия им поход до езерото. Тя се напояваше от ручея, наречен от тях Дайк-крийк.

Както показваше картата, този ручей течеше към езерото. Именно при устието на този поток излязоха младите момчета към единайсет часа сутринта, след като бяха изминали шест мили от отправната си точка.

Спряха да починат на това място, под величествен чадърест бор. Между два големи камъка запалиха огън от сухи дърва. След няколко минути два от тукутукосите, одрани и изкормени от Сървис, вече се печаха на искрящите пламъци. Докато Фан, седнал на задните си лапи пред огнището, душеше тази приятна миризма на дивеч, младият готвач, естествено, следеше печеното да се върти равномерно.

Обядваха с добър апетит, без да се оплакват от този първи кулинарен опит на Сървис. Тукутукосите им стигнаха, та не стана нужда да посягат към взетите в торбичките провизии, освен към сухарите, които заместваха хляба. А и от тях икономисаха, защото имаше месо в избилие — вкусно месо с приятния дъх на ароматичните растения, с които се хранят тези гризачи.

После прекосиха потока и тъй като това можа да стане по брод, не се наложи да използуват гумената лодка, което би им отнело време.

Брегът на езерото малко по малко ставаше блатист, затова се принудиха да се върнат в окрайнината на гората, за да се насочат отново на изток, когато теренът позволеше това. Все същите породи, същите величествени дървета — буки, брези, вечнозелени дъбове, различни видове бор. От клон на клон прехвръкваха много птици: черни кълвачи с червени гребени, мухоловки с бели качулки, качулати му-шитрънчета, хиляди дърволази, които се смееха в листака, докато сипките, чучулигите, косовете пееха и свиреха с все гърло. Далеч във въздуха се рееха кондори, американски ястреби и няколко двойки каракари, хищни орли, които се срещат често по крайбрежието на Южна Америка.