Жул Верн - Две години ваканция

Междувременно обичайният живот във Френч-ден потече както преди.

Уроците, занятията, събеседванията обаче бяха донякъде прекратени. Нали Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър се смятаха във ваканция?

Както и може да се предположи, Уилкокс, Крос и Уеб тръгнаха отново на лов в околностите на Саут-мурс и в гъсталаците на Трапс-уудс. Те вече не се занимаваха с примки и капани въпреки съветите на Гордън винаги да пестят мунициите. Така че гърмежите им се чуваха навред и килерът на Моко се обогатяваше с пресен дивеч, а консервите се пазеха за пътуването.

Наистина, ако Донифан можеше да влезе отново в ролята си на главен ловец на малката колония, с какво настървение би гонил този бягащ и хвъркат дивеч, без да го е грижа да пести изстрелите си! Как се късаше сърцето му, че не може да се присъедини към другарите си! Но трябваше да се примирява и да бъде разумен.

Най-после през последните десет дни на януари Ивънс започна да товари лодката. Разбира се, Бриан и другите искаха да отнесат всичко, което бяха спасили от корабокрушението на своята „Слуи“ Но поради липса на място това беше невъзможно и трябваше да правят подбор.

На първо място Гордън отдели парите, които бе прибрал от яхтата — те можеха да потрябват на младите колонисти за връщането им в родината. Моко натовари хранителни припаси в достатъчно количество за изхранването на седемнайсетте пътника не само през предполагаемото триседмично пътуване, но и в случай, че някакво премеждие по море ги принудеше да слязат на някой от островите на архипелага, преди да стигнат до Пунта Аренас, Порт-Галант или Порт Тамар.

След това в сандъците на лодката сложиха останалите муниции, пушките и револверите от Френч-ден. Донифан поиска дори да натоварят двете малки оръдия на яхтата.

Ако натежеха в лодката, из пътя лесно можеха да ги изхвърлят във водата.

Бриан взе също целия комплект от запасни дрехи, повечето от книгите на библиотеката, най-важните съдове, които щяха да се използуват за готвене на борда, между другото и една от печките на Склада, и най-после необходимите за плаването уреди — морски часовници, далекогледи, компаси, лаг, 45 45 Лаг — уред за измерване скоростта на плавателен съд — Б. пр. фенери, като не забрави и гумената лодка. Уилкокс избра от мрежите и въдиците онези, които можеха да им послужат за риболов из пътя.

Гордън напълни от река Зеландия дванайсет буренца вода за пиене й ги наредиха едно до друго по дължината на кила, на дъното на лодката. Не забравиха също остатъците от бренди, джин и други напитки, направени от плодовете на трулка и алгароба.

Най-после на 3 февруари целият товар беше на мястото си. Оставаше да определят деня на заминаването, стига Донифан да се чувствуваше в състояние да понесе пътуването.

Да! Смелото момче беше готово на всичко! Раната му бе напълно зараснала, апетитът му се бе възвърнал, трябваше само да се пази. Сега, подкрепян от Бриан и Кейт, той се разхождаше на Спорт-теръс по няколко часа всеки ден.

— Да тръгваме! Да тръгваме! — повтаряше той. — Искам да заминем колкото се може по-скоро! Морето ще ме излекува окончателно.

Отпътуването бе определено за 5 февруари.

Предишният ден Гордън пусна домашните животни. Гуанаки, лами, дропли и всички пернати, не особено признателни за полаганите за тях грижи, се пръснаха, едни — като тичаха бързо, други — като махаха бързо с криле, толкова неудържим беше инстинктът им за свобода.

— Неблагодарници! — извика Гарнет. — И то след като се грижехме за тях!

— Такъв е животът! — отвърна Сървис с толкова комичен тон, че това философско разсъждение бе посрещнато с всеобщ смях.

На другия ден младите пътници се качиха на лодката, която щеше да влачи подире си яла, за да бъде използуван от Ивънс като резерв.

Но преди да отвържат въжето, което ги държеше за брега, Бриан и другарите му поискаха да се съберат още веднъж пред гробовете на Франсоа Бодоан и Форбс. Те тръгнаха натам с благоговение и последната им молитва беше същевременно последен спомен за тези нещастници.

Донифан застана при кърмата на лодката, до Ивънс, който щеше да управлява. Бриан и Моко стояха на носа, до въжетата на платната, макар че при спущането по река Зеландия можеше да се разчита повече на течението, отколкото на вятъра, защото посоката му непрекъснато се менеше поради масива на Окланд-хил.

Останалите заедно с Фан бяха заели места кой където завърне в предната част на палубата.

Отвързаха въжето, и греблата пляснаха водата.