Жул Верн: Две години ваканция

Нощта мина спокойно в пещерата, където Донифан и другарите му се бяха приютили при първия си поход до Дисепшън-бей.

Рано на другата сутрин вързаха лодката зад яла и с настъпването на прилива Ивънс, Бриан и Бакстър потеглиха отново. Докато приливът беше слаб, използуваха веслата. Но колкото по се усилваше, толкова по-мъчно се теглеше лодката, натежала от проникващата в нея вода. Така че ялът стигна десния бряг на Фемили-лейк чак в пет часа вечерта.

Щурманът сметна за неблагоразумие да пътуват нощем.

А и надвечер вятърът взе да отслабва, но по всяка вероятност, както се случваше през хубавия сезон, с първите слънчеви лъчи щеше да се засили отново.

Разположиха се да лагеруват, ядоха с добър апетит и спаха сладко, подпрели глави на дънера на един голям бук и опънали крака към искрящия огън, който горя до зори.

— Да се качваме! — такива бяха първите думи, произнесени от щурмана, щом утринните лъчи осветиха водите на езерото.

Както и очакваха, с настъпването на деня североизточният вятър задуха отново. Щурманът не можеше и да желае по-благоприятно време, за да поеме към Френч-ден.

Вдигнаха платното, и ялът, влачейки тежката лодка, потопена от планшира във водата, се насочи на запад.

Нищо особено не се случи при прекосяването на Фемили-лейк. От предпазливост Ивънс беше винаги готов да пререже буксирното въже в случай, че лодката започнеше да потъва, защото тя щеше да повлече със себе си и яла. А това беше наистина сериозна опасност! Действително, ако лодката потънеше, отпътуването щеше да се отложи кой знае за колко време и може би щяха да прекарат още дълго на остров Черман!

Най-сетне към три часа след обед на запад се показаха височините на Окланд-хил. В пет часа ялът и лодката навлязоха в река Зеландия и спряха до малкия яз. Викове „ура“ посрещнаха Ивънс и другарите му, очаквани тук най-рано след няколко дни.

В тяхно отсъствие състоянието на Доиифан се бе малко подобрило. Така че смелото момче можа да отговори на ръкостискането на приятеля си Бриан. Дишането му беше по-свободно, тъй като белият дроб не бе засегнат. Макар че го държаха на много строга диета, силите му започваха да се възвръщат и благодарение на компресите от билки, които Кейт сменяше на всеки два часа, раната му вероятно щеше скоро да зарасне. Несъмнено Донифан щеше да оздравее бавно, но той притежаваше такава жизненост, че пълното му излекуване беше само въпрос на време.

На другия ден започна ремонтът на лодката. Най-напред с големи усилия я измъкнаха на суша. Дълга тридесет фута, широка шест в средата, тя трябваше да побере седемнайсетте пътника, колкото наброяваше сега малката колония, като се смятаха Кейт и щурманът.

След като свършиха това, работата тръгна нормално. Ивънс, който беше не само добър моряк, но и добър дърводелец, разбираше какво трябва да се прави и има възможност да оцени сръчността на Бакстър. Материали не липсваха, инструменти — също. С останките от корпуса на шхуната можаха да поправят счупените ребра и напречните греди, разхлабената обшивка; накрая със старите кълчища, натопени в борова смола, запушиха здраво шевовете на корпуса.

След това продължиха палубата на лодката при носа до около две трети от дължината й — така си осигуряваха подслон за лошо време, макар през тази втора половина на лятото да нямаше такава опасност; Пътниците можеха според желанието си да стоят под палубата и над нея. Стенгата на „Слуи“ послужи за направа на гротмачта, а Кейт по указания на Ивънс успя да скрои фок от резервния бизан на яхтата, а също — задно платно за кърмата и кливер за носа. Така лодката щеше да бъде по-уравновесена и можеше да използува вятъра при всякаква скорост.

Целият този ремонт трая тридесет дни и завърши едва на 8 януари. Оставаше да доизпипат някои подробности около обзавеждането.

Щурманът вложи голямо старание в поправянето на лодката. Тя трябваше да бъде в състояние да плава по протоците на Магелановия архипелаг и ако станеше нужда, да измине няколкостотин мили, в случай че се наложеше да стигне до селището Пунта Аренас на източния бряг на полуостров Брънзуик.

Трябва да споменем, че през това време бе отпразнувана с известна тържественост Коледа, а също и 1 януари 1862 година, която младите колонисти се надяваха да не завършат на остров Черман.

През това време Донифан бе укрепнал толкова, че можеше да излиза от Залата, макар и да беше още много слаб. Хубавият въздух и по-питателната храна видимо възвръщаха силите му. И без това другарите му не смятаха да заминават, докато той не бъде в състояние да понесе няколко-седмично пътуване без опасност за здравето му.