Жул Верн: Две години ваканция

Всъщност борбата бе започнала неизгодно за Уолстън, понеже Пайк лежеше убит, а Коуп и Рок по всяка вероятност бяха извадени от строя.

За нещастие Донифан беше ранен в гърдите, и то изглежда смъртоносно. Със затворени очи, с бяло като восък лице, той вече не помръдваше, дори не чуваше Бриан, който го зовеше.

В това време Ивънс се бе навел над тялото на момчето. Той разкопча куртката му, после разкъса ризата му, пропита с кръв. Кръвта течеше от тясна триъгълна рана на височина на четвъртото ребро от лявата страна. Дали върхът на ножа не бе засегнал сърцето? Не, защото Донифан още дишаше. Но имаше опасност да е пострадал белият дроб, понеже дишането на ранения беше крайно слабо.

— Да го пренесем във Френч-ден! — каза Гордън. — Само там ще можем да се погрижим за него.

— И да го спасим! — извика Бриан. — Ах, клети ми приятелю! Заради мен ти се изложи на опасност!

Ивънс одобри предложението да се отнесе Донифан във Френч-ден — още повече, че в момента като че ли имаше известно затишие в боя. Вероятно Уолстън, като е видял, че работите вървят зле, е решил да се оттегли в дебрите на Трапс-уудс.

Все пак Ивънс се безпокоеше, че не е забелязал нито Уолстън, нито Брандт, нито Кук, а те бяха най-опасните от бандата.

Състоянието на Донифан налагаше да бъде пренесен без сътресение. Затова Бакстър и Сървис побързаха да направят носилка от клони и положиха на нея момчето, което все още не идваше в съзнание. След това четирима от другарите му го вдигнаха внимателно, докато другите го наобиколиха със заредени пушки и револвери в ръце.

Процесията се насочи право към подножието на Окланд хил. Това беше по-удобно, отколкото да вървят по брега на езерото. Като се движеха покрай скалата, трябваше да гледат само наляво и назад. Но нищо не наруши това тъжно шествие. От време на време Донифан изпущаше такава болезнена въздишка, че Гордън даваше знак да спрат, за да се вслуша в дишането му, и след миг поемаха отново.

Три четвърти от пътя изминаха така. Оставаха им само осемстотин-деветстотин крачки, за да стигнат до Френч-ден, но вратата, скрита зад една издатина на скалата, още не се виждаше.

Изведнъж откъм река Зеландия се раздадоха викове. Фан се втурна в тая посока.

Очевидно Уолстън и двамата му съучастници бяха нападнали Френч-ден.

Всъщност ето какво се бе случило — както узнаха по-късно.

Докато Рок, Коуп и Пайк, скрити зад дърветата на Трапс-уудс, отвличаха вниманието на малкия отряд около щурмана, Уолстън, Брандт и Кук се бяха изкачили на Окланд-хил по изсъхналото корито на Дайк-крийк. След като прекосиха бързо горното плато, те се спуснаха по клисурата, която стигаше до речния бряг, недалеч от входа на Склада. Щом се озоваха там, те успяха да изкъртят небарикадираната врата и да нахълтат във Френч-ден.

А сега ще успее ли Ивънс да пристигне навреме, за да предотврати катастрофата?

Щурманът взе бързо решение. Докато Крос, Уеб и Гарнет останаха при Донифан, когото не можеха да оставят сам, Гордън, Бриан, Сървис, Уилкокс и Ивънс се втурнаха към Френч-ден по най-късия път. След няколко минути, когато се показа Спорт-теръс, пред очите им се разкри гледка, способна да им отнеме всякаква надежда!

В този миг Уолстън излизаше през вратата на залата, държейки едно дете, което мъкнеше към реката.

Това дете беше Жак. Кейт, която се бе нахвърлила върху Уолстън, напразно се мъчеше да го изтръгне от ръцете му.

След миг се появи вторият другар на Уолстън, Бранд, който бе уловил малкия Костър и го отнасяше в същата посока.

Бакстър на свой ред се нахвърли върху Брандт, но бе отблъснат с такава сила, че се търколи на земята.

Останалите деца — Доул, Дженкинс, Айвърсън, а също и Моко — не се виждаха. Дали не бяха убити във Френч-ден?

В това време Уолстън и Бранд се приближаваха бързо до брега на реката. Имаха ли възможност да я преминат другояче, освен с плаване? Да, защото Кук стоеше там с яла, който бе измъкнал от Склада.

Щом стигнеха левия бряг, тримата щяха да бъдат вън от опасност. Преди да им бъде пресечен пътят за отстъпление, те щяха да се доберат до лагера си при Мечата скала с Жак и Костър, станали заложници в ръцете им!

Затова Ивънс, Бриан, Гордън, Крос и Уилкокс тичаха до задъхване с надежда да стигнат до Спорт-теръс, преди Уолстън, Кук и Брандт да се озоват отвъд реката, където щяха да бъдат в безопасност. Да стрелят по тях от разстоянието, на което се намираха, значеше да улучат същевременно и Жак и Костър.

Но Фан беше вече там. Той се хвърли върху Брандт и се впи в гърлото му. За да се брани от кучето, Брандт се принуди да пусне Костър, който му пречеше, докато Уолстън бързаше да замъкне Жак към яла.