Жул Верн - Две години ваканция

— При положение — забеляза Бриан, — че като стигне до устието на Ист-ривър и намери там твоите следи, Донифан, Уолстън не реши да продължи търсенето по-нататък!

— Какви следи? — отвърна Донифан. — Купчинка угаснали въглени ли? И какво може да заключи от това? Че островът е населен? Е, в такъв случай тези негодници само ще гледат къде да се скрият.

— Няма съмнение — отговори Бриан, — стига да не разберат, че населението на острова се състои от шепа деца! Затова нека не правим нищо, което би им разкрило кои сме! Във връзка с това искам да те попитам, Донифан, имал ли си случай да стреляш няколко пъти по обратния път към Дисепшън-бей?

— Не, само по изключение — отвърна Донифан, като се усмихна, — защото си падам малко запалянко по стрелбата! След като се отдалечихме от брега, бяхме достатъчно запасени с дивеч и никакъв гърмеж не е могъл да издаде присъствието ни. Снощи Уилкокс едиа не стреля срещу ягуара; но за щастие ти, Бриан, пристигна навреме, да му попречиш и да ми спасиш живота, като рискува своя!

— Повтарям ти, Донифан, аз направих това, което и ти би сторил на мое място! Но нито изстрел занапред! Да престанем дори да ходим в Трапс-уудс и да караме само със запасите си!

Разбира се, веднага след пристигането във Френч-ден се погрижиха за раната на Бриан, и тя скоро зарасна напълно. Остана му само известна скованост в ръката, но и тя бързо изчезна.

Междувременно дойде краят на месец октомври, а Уолстън още не бе забелязан в околностите на река Зеландия. Дали не е заминал, след като е поправил лодката си? Това не беше изключено, защото сигурно имаше брадва — както си спомни Кейт, — и можеше да използува също солидните ножове, които моряците носят винаги в джобовете си, пък и в близост до Севърн-шорс не липсваше дървен материал.

Все пак, тъй като не знаеха как стоят нещата, трябваше да променят обичайния си живот. Прекратиха далечните екскурзии, с изключение на деня, когато Бакстър и Донифан отидоха да свалят сигналната мачта, която се издигаше на върха на Окланд-хил.

Оттам Донифан обгърна с далекогледа пространствата зеленина, които завиваха на изток. Макар че погледът му не можа да стигне брега, скрит зад завесата на Бийчиз-форест, ако някакъв дим се издигаше във въздуха, непременно щеше да го забележи — което би показвало, че Уолстън и хората му са се разположили на лагер в тази част на острова. Донифан не видя нищо в тази посока, нито при залива Слуи — около него местността беше все така пуста.

Откакто екскурзиите бяха забранени, откакто се налагаше да оставят пушките на мира, ловците на колонията по принуда се отказаха от любимото си занимание. За щастие капаните и примките, поставени в околностите на Френч-ден, им набавяха дивеч в достатъчно количество. Пък и тинамусите и дроплите се бяха толкова размножили в птичарника, че Сървис и Гарнет се принудиха да пожертвуват много от тях. Тъй като бяха събрали богата реколта от листата на чаеното дърво, както и сок от клен, който се превръща толкова лесно в захар, не ставаше нужда да ходят чак до Дайк-крийк, за да подновяват запасите си. И дори ако зимата дойдеше, преди младите колонисти да са си възвърнали свободата на действие, те имаха предостатъчно масло за фенерите, консерви и дивеч за кухнята. Трябваше да попълнят само запаса си от гориво, като превозят дърва, насечени от масивите на Бог-уудс, без да бъдат забелязани, когато се движат по брега на река Зеландия.

Междувременно едно ново откритие подобри още повече живота във Френч-ден.

Това откритие не се дължеше на Гордън, макар че той беше много сведущ в ботаниката. Не! Цялата заслуга се падаше на Кейт.

На границата на Бог-уудс имаше няколко дървета, високи по петдесет-шестдесет фута. Брадвата ги бе пожалила досега единствено поради това, че много влакнестата им дървесина не беше твърде подходяща за отопление на Залата и сайванта. Те имаха листа с продълговата форма, наредени около възлите на клоните и завършващи със заострен връх.

Още първия път — 25 октомври, — когато Кейт забеляза едно от тези дървета, тя възкликна:

— Ах! Ето кравето дърво!

Доул и Костър, които я придружаваха, прихнаха да се смеят от все сърце.

— Как така краве дърво? — запита единият.

— Кравите ли го ядат? — каза другият.

— Не, мои папузи, не — отговори Кейт. — Наричат го така, защото дава мляко, и то по-хубаво от млякото на вашите лами!

Когало се върнаха във Френч-ден, Кейт разказа на Гордън за находката си. Гордън веднага повика Сървис и двамата се върнаха с Кейт на границата на Бог-уудс. След като разгледа въпросното дърво, Гордън заключи, че то трябва да е от „галактендроните“, които растат в много голямо количество из лесовете на Северна Америка, и не се излъга.