Жул Верн - Две години ваканция

— Не, веднага — възрази Бриан, — за да пристигнем, преди да са ни забелязали!

— Но как? — запита Крос.

— Моко е там! Чака ни с яла! Ние тъкмо щяхме да поемем по Ист-ривър, когато забелязах светлина на огън, който се оказа ваш.

— И ти пристигна навреме, за да ме спасиш! — повтори Донифан.

— И за да те откарам обратно във Френч-ден!

Но защо Донифан, Уилкокс, Уеб и Крос се бяха настанили да лагеруват на това място, а не при устието на Ист-ривър? Ще обясним това с няколко думи.

След като напуснаха Севърн-шорс, вечерта на 16-и четиримата се върнаха в Беър-рок-харбър. На другия ден сутринта, както се бяха уговорили, тръгнаха по левия бряг на Ист-ривър, докато стигнаха езерото, където се разположиха и зачакаха следващия ден, за да се приберат във Френч-ден.

Още в зори Бриан и другарите му се настаниха в яла и тъй като той беше твърде тесен за шестима, трябваше да карат внимателно.

Но вятърът беше благоприятен, а Моко управляваше така изкусно лодката си, че пътуването мина без премеждия.

С каква радост Гордън и останалите посрещнаха отсъствуващите, когато към четири часа сутринта те слязоха при яза на река Зеландия! Ако и да ги заплашваха големи опасности, поне всички бяха във Френч-ден!

Действителното положение. — Вземане на предпазни мерки. — Променилият се живот. — Кравето дърво. — Какво трябваше да знаят. — Предложение на Кейт. — На Бриан му хрумва идея. — Проектът му. — Обсъждане. — До утре.

И тъй, колонията беше в пълен състав и дори увеличена с един нов член — добрата Кейт, изхвърлена на бреговете на остров Черман вследствие на страшна морска драма. Нещо повече, сега във Френч-ден щеше да цари сговор — сговор, който занапред нито не биваше да наруши. Ако и да изпитваше още известно съжаление, че не е вожд на младите колонисти, Донифан поне се бе върнал при тях и вече им принадлежеше всецяло. Да, тази раздяла от два-три дни бе дала своите плодове. Неведнъж вече, без да каже нищо на другарите си, нежелаеики да признае грешките си, докато гласът на самолюбието беше по-силен у него от гласа на личния интерес, той бе разбрал все пак до каква глупост го водеше упорството му. От друга страна, Уилкокс, Крос и Уеб преживяваха същото. Така че след саможертвата, проявена от Бриан, Донифан се отдаде на добрите си чувства, на които той никога вече не трябваше да изменя.

Междувременно много сериозни опасности заплашваха Френч-ден, изложена на нападенията на седмина злодеи, силни и въоръжени. Несъмнено Уолстън имаше интерес час по-скоро да напусне остров Черман; но ако се усъмнеше, че съществува малка, колония, добре снабдена с всичко, което му липсваше, той не би се поколебал да извърши нападение, при което всички шансове щяха да бъдат на негова страна. Младите колонисти бяха принудени да вземат строги предпазни мерки, за да не се отдалечават вече от река Зеландия, да не ходят без нужда в околностите на Фемили-лейк, докато Уолстън и шайката му не напуснеха острова.

И преди всичко трябваше да разберат дали по обратния път от Севърн-шорс до Беър-рок Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс не са забелязали нещо, което да свидетелствува за присъствието на моряците от „Севърн“.

— Нищо — отговори Донифан. — Всъщност на връщане към устието на Ист-ривър ние не вървяхме по същия път, по който се движехме на север.

— Все пак няма съмнение, че Уолстън се е отдалечил в източна посока! — забеляза Гордън.

— Съгласен съм — отвърна Донифан, — но трябва да е държал брега, докато ние поехме направо през Бийчиз-форест. Вземете картата и ще видите, че островът образува твърде дълбока извивка над Дисепшън-бей. Там има просторна местност, в която тези злодеи може да са потърсили убежище, без да се отдалечават много от мястото, където са оставили лодката си. Кейт навярно ще ни каже приблизително местоположението на остров Черман?

Кейт, разпитвана вече по този въпрос от Гордън и Бриан, не бе могла да им отговори нищо. След пожара на „Севърн“, когато щурманът Ивънс поел кормилото на лодката, той управлявал така, че да бъдат колкото е възможно по-близо до американския континент, от който остров Черман вероятно не е много отдалечен. Но не произнесъл нито веднъж името на този остров, към който ги тласнала бурята. Все пак, тъй като многобройните ахрииелази по крайбрежието вероятно се намират на сравнително късо разстояние, Уолстън има много основателни причини да се опита да ги достигне, а дотогава е в негов интерес да остане на източния бряг. Ако успее да направи лодката си отново годна за плаване, няма да му бъде особено трудно да се насочи към някоя част от Южна Америка.