Жул Верн - Две години ваканция

Така че оставаше, само да бъде приет от другарите му. И вечерта на 4-и, след като помоли Гордън, Донифан, Уилкокс, Уеб и Бакстър да се съберат, той им съобщи предложението си как да се използува хвърчилото.

— Да се използува ли? — отвърна Уилкокс. — Какво имаш предвид? Да го вдигнем във въздуха ли?

— Разбира се — отговори Бриан, — нали за това е направено: да бъде вдигнато.

— Денем ли? — запита Бакстър.

— Не, Бакстър, защото тогава няма да убегне от погледа на Уолстън, докато нощем…

— Но ако окачиш на него фенер — обади се Донифан, — пак ще привлече вниманието му!

— Затова няма да сложа фенер.

— А за какво ще ни послужи тогава? — попита Гордън.

— Да можем да видим дали хората от „Севърн“ са още на острова!

И Бриан, не без известно безпокойство, че проектът му ще бъде посрещнат с не твърде насърчително клатене на глава, го изложи с няколко думи.

Другарите му и не мислеха да се смеят. Те нямаха такова желание и с изключение може би на Гордън, който се питаше дали Бриан говори сериозно, останалите изглеждаха много склонни да му дадат своето одобрение. Действително тези момчета сега бяха толкова свикнали с опасностите, че нощен полет, извършен при такива условия, им се струваше напълно осъществим. Те бяха твърдо решени да направят всичко, което би им възвърнало предишния спокоен живот.

— Обаче — забеляза Донифан — дали тежестта на който и да е от нас няма да бъде твърде голяма за хвърчилото, което сме направили?

— Разбира се — отвърна Бриан. — Затуй ще трябва едновременно да увеличим и да заздравим нашето изобретение.

— Само трябва да видим — каза Уилкокс — дали може да издържи …

— Не ще и дума! — потвърди Бакстър.

— Вече е доказано на дело — вметна Бриан.

И разправи за случая с жената, която преди стотина години извършила такъв опит, и то успешно. После добави:

— Всичко зависи от размерите на хвърчилото и силата на вятъра в момента на излитането.

— Бриан — попита Бакстър, — каква височина според теб трябва да достигне хвърчилото?

— Предполагам, че като се издигне на шестотин или седемстотин фута — отговори Бриан, — ще забележим огън, запален в която и да е част на острова.

— Е, тогава да се залавяме на работа — извика Сървис, — без да чакаме повече! Омръзна ми вече да не мога да влизам и излизам, когато си искам!

— А ние да не можем да обхождаме капаните си! — допълни Уилкокс.

— Пък аз не смея вече да гръмна нито веднъж с пушката си! — обади се Донифан.

— Значи, до утре! — каза Бриан.

После, когато остана насаме с Гордън, той го запита:

— Ами ти сериозно ли си намислил такава лудост?

— Искам поне да опитам, Гордън!

— Това е опасна работа!

— Може би по-малко, отколкото предполагаш!

— А кой измежду нас ще се съгласи да рлскува живота си за такъв опит?

— Ти, Гордън, тъй като във всичко си пръв — отвърна Бриан, — да, ти самият, ако съдбата те определи!

— Значи на съдбата разчиташ, Бриан?

— Не, Гордън! Който от нас се наеме с това, трябва да го стори доброволно!

— Да разбираме ли, че изборът ти е вече направен, Бриан?

— Може би!

И Бриан стисна ръката на Гордън.

Първи опит. — Увеличаване на хвърчилото. — Втори опит. — Отлагане за другия ден. — Предложение на Бриан. — Признанието. — Идеята на Бриан. — Във въздуха посред но. — Какво се вижда. — Вятърът се засилва. — Развръзка.

Сутринта на 25 ноември Бриан и Бакстър се заловиха за работа. Преди да придадат на хвърчилото по-значителни размери, трябваше да знаят каква тежест може да вдигне то в сегашния си вид. Така, с налучкване, понеже нямаше начин да изчислят това научно, щяха да го направят достатъчно голямо, за да издържи на тежест (без да се смята неговата), която не трябваше да бъде по-малка от сто и двадесет — сто и тридесет фунта.

Не беше иужно да чакат нощта, за да направят първия си опит. В този момент вятърът духаше от югозапад и Бриан реши, че няма никакво неудобство да се възползува от него, при условие, че задържеше хвърчилото на малка височина, за да не бъде забелязано от източния бряг на езерото.

Опитът успя напълно; установиха, че при обикновен вятър хвърчилото вдига торба от дванайсет фунта. С кантарче, взето от „Слуи“, можаха да определят много точно теглото.

Тогава свалиха хвърчилото на земята и го сложиха легнало на Спорт-теръс.

Най-напред Бакстър заякчи рамката му с помощта на въжета, съединени в централен възел, както пръчките на чадър са свързани с пръстена, който се плъзга по дръжката. След това увеличи размерите му, като разшири рамката и добави нови платна. Тук Кейт се оказа много полезна. Във Френч-ден имаше и игли, и конци, а сръчната домакиня умееше да шие.