Жул Верн - Две години ваканция

Ако Бриан или Бакстър бяха по-силни в механиката, при построяването на хвърчилото щяха да се съобразят с главните елементи — тегло, площ, център на тежестта, център на налягането на вятъра (който се бърка с центъра на повърхността) и най-носле мястото, за което е вързано въжето. След тези изчисления трябваше да определят подемната сила на хвърчилото и височината, която можеше да достигне. Освен това с изчисления щяха да узнаят каква здравина трябва да има въжето, за да издържи на обтягането — едно от най-важните условия, за да се осигури безопасността на наблюдателя.

За щастие, тънкото въже, взето от лота на шхуната, дълго най-малко две хиляди фута, се оказа тъкмо подходящо. Дори и при много силен вятър хвърчилото „тегли“ умерено, когато мястото за окачване на балансира е правилно избрано. Следователно трябваше да се определи с точност това място, от което зависи наклонът на хвърчилото спрямо посоката на вятъра и неговата устойчивост.

При новото си предназначение хвърчилото не трябваше вече да има опашка в долния си край — за голямо разочарование на Костър и Доул тя щеше да бъде безполезна; вдиганият товар беше достатъчен, за да не позволи „пикиране“.

След няколко опита Бриан и Бакстър забелязаха, че този товар трябва да се завърже на една трета от височината на рамката, като се прикрепи за някоя от напречните пръчки, които опъваха платното на ширина. Две въжета, вързани за тази пръчка, щяха да поддържат товара по такъв начин, че да виси на двайсетина фута отдолу.

Колкото до въжето, приготвиха едно с дължина около хиляда и двеста фута, което, като се приспаднеше извивката, можеше да вдигне хвърчилото на седемстотин-осемстотин фута.

И накрая, за да намалят до минимум опасността от падане, в случай че се скъсаше въжето или се счупеше рамката, решиха вдигането да се извърши над езерото. Разстоянието в хоризонтална посока, където хвърчилото щеше да падне, нямаше да бъде толкова значително, та един добър плувец да не може да стигне до западния бряг.

Когато приключиха с направата на хвърчилото, то имаше площ седемдесет квадратни метра и осмоъгълна форма, радиус близо петнайсет фута и всяка от страните — по около четири. Със здравата си рамка и непроницаемо от вятъра платно трябваше да вдига лесно тежест от сто — сто и двайсет фунта.

А гондолата, в която щеше да се настани наблюдателят, представляваше чисто и просто един плетен от върба кош. Той беше достатъчно дълбок, за да побере до подмишниците едно момче със среден ръст, достатъчно широк, за да се движи то свободно, достатъчно открит, за да може при нужда да се измъкне бързо.

Разбира се, тази работа не стана нито за един, нито дори за два дни. Започната на 5-и сутринта, тя бе завършена след обед на 7-и. Затова отложиха за вечерта подготвителния опит, който щеше да им помогне да определят подемната сила на хвърчилото и устойчивостта му във въздуха.

През тия последни дни не се случи нищо, което да промени положението. Няколко пъти ту едни, ту други оставаха дълги часове да наблюдават от скалата. Те не видяха нищо подозрително нито на север, от края на Трапс-уудс до Френч-ден, нито на юг, отвъд реката, нито на запад, към залива Слуи, нито около Фемили-лейк, където Уолстън би пожелал да отиде, преди да напусне острова. Никакъв гърмеж не се чу в околностите на Окланд-хил. Никакъв дим не се вдигна над хоризонта.

Следователно имаха ли основание Бриан и другарите му да се надяват, че тези злодеи са напуснали окончателно остров Черман? Ще могат ли най-после да се отдадат свободно на предишните си занимания?

Проектираният опит несъмнено щеше да покаже това.

Сега оставаше един последен въпрос: как настанилият се в гондолата ще сигнализира да го свалят на земята, когато сметне това за необходимо?

Ето какво обясни Бриан, когато Донифан и Гордън го запитаха за това.

— Светлинен сигнал е невъзможен — отговори Бриан, — защото има опасност да бъде забелязан от Уолстън. Затова двамата с Бакстър намислихме следното. Една връв, дълга колкото въжето на хвърчилото, предварително вдяната в оловна топка, пробита в средата, ще бъде вързана с единия край за гондолата, а някой от нас ще държи другия. Достатъчно е да се плъзне тази топка по връвта, за да се даде сигнал за смъкване на хвърчилото.

— Добре измислено! — отвърна Донифан.

След като всичко бе уговорено, оставаше само да пристъпят, към предварителния опит. Месечината трябваше да изгрее едва към два часа след полунощ и имаше хубав вятър, който духаше от югозапад. Така че условията изглеждаха изключително благоприятни за работа още същата вечер.